тук.
Изучаваше партньорката си, докато тя слушаше историята.
Висока и стройна, с пронизващи електриковосини очи, Дани Фишер
бе загадка дори за най-близките си колеги от 84-ти полицейски
участък. Носеше й се репутация, че никога не общува с колегите си
детективи, което в техния особен и доминиран от мъжете свят бе
довело до неизбежните въпроси за сексуалната й ориентация. Те
така и не се потвърдиха. Зелър бе чувал истории за момчетата, които
се бяха опитата да свалят трийсет и три годишната си колежка, както
и за болезнените последици от това. Нямаше намерение да става
един от тях.
— Безшумно влизане – уверено каза Фишер. – Не са насилили
входната врата, а веригата си е на мястото, така че най-вероятно са
влезли през френските прозорци в задната част на къщата. Били са
бързи и ефективни. Първо родителите. Пистолет до главата, докато
са спели, може би. Заплашили са ги с живота на децата. Това би било
достатъчно, за да ги накара да сътрудничат. Завели са ги долу.
Овързали са ги и са им запушили устата. Вероятно тогава са
започнати да се плашат наистина. Може би са довели и децата, за да
гледат, а може би не.
Фишер замълча и се втренчи в четирите безжизнени тела,
облечени в пижами.
— Струва ми се, че не са. Това е станало по-късно. Навярно са
започнали с бащата. Само леко са го опърлили с горелката, колкото
да се отпусне. В онзи момент вече трябва да е бил наясно, че няма
измъкване, че ще умре без значение колко дълго премълчава
информацията. Трябвало е да проговори. – Обърна се към жената,
все още простряна върху рамката. – Знаем обаче, че не го е
направил, защото след това те са използвали жената, за да му
въздействат. Наложило му се е да гледа и е знаел, че мислено тя му
крещи да им каже каквото искат. Да направи всичко, за да я спаси от
това, което й причиняват. Той обаче не го е сторил.
— Или не е бил в състояние.
Фишер кимна бавно.
— Защото не е знаел онова, което те са смятали, че знае.
— Боже, горкият нещастник.
— Тогава вече са му приложили пълната програма. – Фишер
пристъпи пред обгорената фигура и приклекна, за да огледа отблизо
овъглената плът. Що за човек би изпепелил нечии топки? – Децата
са били последният им шанс да получат онова, което искат. Довели
са ги: първо най-голямото, а бебето на семейството – любимото му?
– последно. Трябва да са знаели, че не е необходимо да използват
горелката, заплахата би била достатъчна. Само че са го сторили, а
това.. – Поспря, за да премисли идеята си, а после я изказа като
заключение: – ..това, както и фактът, че гърдата на жената е била
отрязана, сочи, че един от тях е садист. Защото не е имало причина
да се стига чак дотук. Първо са измъчвали децата, за да изпита
бащата болката им, а след това са го разпитвали. И понеже не им е
отговорил, са ги убили. Едно по едно. – Погледна надолу към
сплъстените руси къдрици на най-голямото от четирите мъртви
деца, слабо момиче, едва навлязло в пубертета. – Смазали са
черепите им с чук.
— Съжалявам, че ви накарах да чакате. – Детективите се
обърнаха и видяха съдебния патолог, който се бореше с гащеризона
си на прага. – Удавник при моста – поясни.
Фишер се учуди. Мъртвец във водата под Бруклинския мост
беше толкова обичайно явление, че не си струваше да се споменава.
И със сигурност не беше добро извинение за забавяне, което
задържа разследването на шест убийства.
Мъжът видя изражението й и сви рамене.
— Политика. Син на общински съветник.
Патологът включи цифровия си диктофон и бързо отиде при
телата. Докато правеше кратък оглед на жертвите, говореше в
тънкото записващо устройство:
— Изгаряния първа степен и по четирите убити деца, но
първоначалната проверка показва, че причината за смъртта е удар с
тъп предмет по черепа. Жената е претърпяла подобни изгаряния по
бедрата, гърдите и стомаха, лявата гърда е отстранена с остър
инструмент, вероятно – той се наведе, за да огледа раната – с
назъбен ръб. Също така има някои улики за сексуално насилие, но
ще мога да го потвърдя едва след извършването на аутопсията.
Нараняванията не са били достатъчни, за да я убият.
Намръщи се и огледа областта около шията на жената, скрита от
тъмната й коса. След това се изправи и направи същото с тялото, увесено в центъра на стаята. Когато привърши, се обърна към