Выбрать главу

погребението, дори да искаше. Гейл, неговата секретарка на непълен

работен ден (която бе изпратил да оглежда витрините на

магазините, за да му осигури малко уединение в „шкафа“, служещ за

представителен офис на „Изящни изкуства Синклер"), придоби

съвсем ново значение. Тя поне щеше да го оплаче както си му е

редът. Саманта щеше да дойде от любопитство, за да види другите

жени, с които се е чукал – надяваше се да не я разочарова – и общо

взето, това бяха. Адвокатът му, няколко души, които не бе виждал, откакто завърши „Кеймбридж“, и Пери Дейкър и неговата пасмина,

които щяха да пролеят по няколко крокодилски сълзи.

Вдигна поглед и установи, че другият мъж го наблюдава с нещо

като съчувствие.

— Може би е добра идея да си вземете почивка, сър. Казаха ми,

че в Австралия е много хубаво по това време на годината.

Джейми отвори уста да каже нещо също толкова остроумно, но

после схвана, че Шрийвс говори сериозно.

— От друга страна, ако решите да останете, има голяма

вероятност това да е само димна завеса, хвърлена от неизвестни

лица. Честно казано, десет бона в долари не е достатъчно сериозен

стимул за квалифициран наемен убиец да прекоси Атлантика, за да

ви очисти. – Подаде му визитната си картичка. – А ако все пак

видите нещо подозрително, знаете къде съм. – Изкашля се смутено.

– В случай на наистина критична ситуация може би ще е най-добре

да се обадите в полицията.

Шрийвс се изправи да си ходи и Джейми го последва. Стиснаха

си ръцете с мъжествен дружески маниер, който накара по-младия

мъж да си представи как през Първата световна война полковници

са изпращали подчинените си на щурм от окопите. Не беше най-

успокояващата представа.

— Желая ви много късмет, господин Синклер.

„Благодаря ти, стари приятелю. Откъде мога да си намеря

пистолет?“ – Мисълта дойде от нищото и за частица от секундата

Джейми си помисли, че наистина я е изрекъл на глас, но

безстрастното изражение на детектив сержант Шрийвс не се

промени, докато го изпращаше на вратата.

„Откъде мога да си намеря пистолет?“ Всъщност Джейми

притежаваше оръжие – спортна пушка 22-ри калибър, заключена в

един клуб по стрелба в Кройдън. Справяше се нелошо със стрелбата,

но се съмняваше, че ще стигне далеч с пушка в метрото. Трябваше

му пистолет, за предпочитане автоматичен. А да си потърси оръжие

някъде в Ийст Енд или – ако го обхванеше необичайна смелост – в

Ламбет, означаваше да наруши закона. И именно в това беше

12

проблемът. Научил се бе да стреля при Армейските кадети и в

13

Офицерския тренировъчен корпус на „Кеймбридж" . Беше добър,

според някои хора, даже много добър. Само че майка му и дядо му го

бяха възпитали като примерен англичанин, който спазва закона.

Смятаха, че райският им остров все още е населен тъкмо с такива

хора. Вярно, Джейми разтягаше леко границите на закона, но не би

могъл да ги престъпи току-така. Не можеше да се отметне от

разбиранията си само защото някакъв си двойник на Дон Корлеоне

от Малката Италия беше – или не беше – поръчал екзекуцията му.

Вее пак трябваше да го има предвид.

Отдолу се позвъни и Джейми натисна бутона, за да отвори

входната врата (единственото подобие на система за сигурност на

„Изящни изкуства Синклер"). В същото време си мислеше колко

глупаво би се почувствал, ако в този миг влезе мъж с мустаци и

пистолет със заглушител.

За щастие, се появи Гейл с огромна картонена чаша в ръка.

— Купих ти кафе – усмихна се секретарката. – Стори ми се, че ще

ти е нужно след срещата.

— Диетично лате?

Тя отвърна със сумтене на старата им шега. В близкото кафене

надолу по тясната улица правеха само два вида кафе: черно и с

мляко.

— Може и да е поизстинало малко, асансьорът пак не работи.

— Да му се не види!

Още една причина да ги подминават покровителите на

изкуството. На големите играчи, с които Джейми трябваше да се

сближи, не им се нравеше много да катерят пеш четири етажа.

Гейл се разположи в своя край на бойното поле – голямото

бюро, което двамата си деляха. Заемаше почти целия офис и бе

сцена на постоянна борба между силите на реда и безпорядъка.

Джейми отпи от кафето си и се ободри достатъчно, за да започне да

търси из онлайн галерии и аукционни сайтове доходоносна творба