Выбрать главу

тон, който хората използват, когато разговарят с машина. –

Съжалявам, че не съм ти се обаждал, но както виждаш, или по-скоро

чуваш, съм добре. Виж, имам нужда от малко информация за

потенциален клиент. Богат руснак, Олег Самсонов. Трябват ми

адрес, телефонен номер, настоящо местонахождение, сещаш се.

Най-добре пробвай първо с Чарли в Бонхамс, но бъди много

дискретна. Важно е никой да не разбере. Строго секретно е, нали

разбираш? Когато научиш нещо, ми прати подробностите по

електронната поща. И може ли една услуга? Намини през

апартамента ми и виж дали има нещо интересно в пощенската

кутия. Резервният ключ е в чекмеджето на бюрото ми, под кутията с

визитки. Ъ-ъ, и се грижи за себе си.

Джейми затвори. Какво би правил без тази жена, по дяволите?

Вървеше обратно към хотела, когато се сети нещо.

— Мамка му!

Смени посоката. Щеше да е бърз и Дани изобщо нямаше да

разбере.

„. Ъ-ъ, и се грижи за себе си.“

Безстрастната фигура изслуша края на съобщението в тъмния

офис с изглед към улица „Бонд“, после протегна обвита в ръкавица

ръка и го пусна отново. След като се увери, че е запомнил всеки

детайл, прекрачи тялото, сгърчено в тясното пространство зад

бюрото, и извади ключа от чекмеджето. Почти не забеляза жената

на пода, когато се запъти към вратата. Трябваше само да отговори на

въпросите му, но не, решила бе да се прави на героиня. А беше

просто една подчинена. Нищожество. Защо й трябваше да се жертва

за някой като Джейми Синклер?

Затвори вратата зад себе си и погледна към ключа в ръката си.

Към него бе прикачен кафяв етикет: улица „Кенсингтън Хай “ 16-В.

XLI

Паул Дорнбергер седеше неподвижно в тъмния апартамент на

Джейми Синклер и попиваше гледките, ароматите и звуците край

себе си. Имаше инстинкт на ловец и умееше да стои неподвижен.

Прекарал бе безброй часове в ледената кал край езерото в имението

на баща си в очакване патиците да долетят. Татко му го

наблюдаваше и Паул знаеше, че дори най-малкото потрепване или

опит да облекчи болящите го мускули ще бъде наказан. Когато

поотрасна, двамата ходеха на лов за елени по мъгливите склонове на

шотландските планини. Паул се промъкваше през прещип и пирен

сантиметър по сантиметър, за да стигне до мястото, от което

трябваше да отправи фаталния изстрел. Местните хора го хвалеха за

точната стрелба и издръжливостта му.,но той забелязваше косите

погледи, които му хвърляха, задето не показва емоция, когато убива.

И все пак да поддържа това ниво на бдителност костваше

огромни усилия и концентрация на Паул. Далечен шум – някакво

драскане – привлече вниманието му и цялото му същество се

фокусира върху него като радар. Стисна дръжката на пистолета,

който лежеше в скута му, и започна да прехвърля наум възможните

заплахи една след друга. Не беше човек, който се опитва да отключи

с шперц, а мишка или полевка, която гризе первазите.

Единствената светлина в стаята идваше от оранжевото сияние на

уличните лампи долу. Паул различаваше формата на всички

предмети наоколо, но не и цветовете или текстурата им, които им

придаваха идентичност. Знаеше, че на стената има картини, но

заради мрака си оставаше загадка дали те бяха дело на

импресионисти или на кубисти. Беше запаметил точно и ясно всяка

част от обзавеждането, така че когато моментът дойде, да не се спъне

или блъсне в нещо. Пък и можеше да използва мебелите в своя

полза. Разучил бе и разположението на апартамента и то вече му бе

толкова познато, сякаш се намираше в собствения си дом. Сложил бе

всичко необходимо в банята.

В далечината прозвуча сирена и се приближи. За няколко

секунди стаята се обагри в десетки нюанси на електриковото синьо,

но то бързо изчезна. Паул за малко да пропусне звука от отваряне на

асансьор, но веднага щом го долови, скочи на крака и застана до

вратата. Леко колебание, после стъпки – предпазливи и тихи. Тихо

дишане на няма и метър от дясното му ухо. Усети нещо особено,

сякаш долавяше шепота на друг ум, който търсеше неговия.

Трябваше да се отпусне, напрежението забавяше реакциите. Нова

пауза, после глухо тракане на ключове; един от тях влезе в

ключалката. Докато отброяваше секундите, Паул премести

пистолета в лявата си ръка и извади кожена палка с пружина от