джоба си. Бравата се завъртя и вратата се отвори навътре,
светлината от входа очерта нечия сянка на пода на фоайето. Паул бе
извадил крушката. В този миг човекът навярно протягаше ръка към
ключа
за
лампата.
В
главата
на
Дорнбергер
изпищя
предупреждение. Вдигна палката и иззад боядисаното дърво се
появи тъмна фигура. С изумителна сила тежката врата полетя към
лицето на Паул, но той вече се дърпаше назад и избегна заплахата.
Претърколи се между стол и витрина с движение, което го изправи
на крака. Готов бе да атакува или да се защитава – в зависимост от
ситуацията.
Не
изпитваше
паника,
само
премисляше
обстоятелствата. Синклер се оказа по-бърз и по-бдителен, отколкото
очакваше, но това не променяше нищо. Артдилърът беше аматьор.
Паул Дорнбергер от своя страна бе обучен да сее смърт още от
раждането си. Изгубил беше пистолета си и можеше само да се
надява опонентът му да не го намери пръв.
Претегли палката в ръка, докато вратата се затвори, а сянката
потъна в околния мрак. Мекият звук на дишане се сля с тътренето на
крака по килим. Стаята се бе отпечатала в съзнанието му и макар да
не виждаше нищо, Паул разполагаше с мисловен образ на опонента
си. Синклер трябваше да се колебае. Да се страхува. Но какво беше
това? Размазано от скоростта петно се движеше към него на
височината на бедрото. Паул имаше време колкото да се извърне
наполовина. Когато врагът го халоса с рамо, палката на Дорнбергер
вече се спускаше към него. Рамото бе по-твърдо, отколкото
очакваше, но Паул чу изсумтяване от болка след удара. Още щом
долови звука, разбра, че е пропуснал целта си – бъбрека. Докато се
опитваше да се измъкне, другият мъж замахна с къс ляв удар към
сърцето му. Тъй като вложи цялата си тежест в замаха, опонентът му
загуби равновесие, което позволи на Паул да го фрасне с палката по
рамото. Този път усети истински, солиден сблъсък и се усмихна
вътрешно, защото знаеше, че врагът няма да е в състояние да
използва ръката си поне час. Беше осакатен и зависеше изцяло от
милостта му, точно както Дорнбергер бе планирал. Не беше
предвидил обаче, че онзи ще забие глава в ребрата му със силата на
изстрелян отблизо залп. Чу пукане на кост и в същия миг го прониза
болка като нажежена светкавица. Умът на Паул пламна в почуда от
неочакваната издръжливост и ярост, на които бе способен опонентът
му, но тогава дойде агонията от следващ удар – този път нанесен с
цяло тяло. Той го изблъска назад и Паул се заби в стената болезнено.
Двамата паднаха на пода сред треските на дървен стол, който се
строши под общата им тежест.
Не трябваше да е така! Имал бе всички предимства срещу
противник, който трябваше да е неподготвен. Подуши дъха му,
когато другият мъж щракна със зъби до гърлото му, на сантиметри
от югуларната вена. После със здравата си ръка врагът понечи да
издере и очите му. Но при падането Дорнбергер се бе озовал отгоре
и сега успя да освободи дясната си ръка. С кратък професионален
замах на палката халоса Синклер над очите, той потръпна
конвулсивно и застина.
Паул искаше да падне върху жертвата си, но ударът с палката бе
сравнително лек и знаеше, че времето му е ограничено. Все още на
тъмно повлече изпадналата в безсъзнание фигура по коридора, зави
наляво и влезе в банята. Остави тялото върху покрития с плочки под
и включи лампата. Изминаха секунди, докато очите му привикнат
към светлината. Когато това стана, Паул изръмжа в знак на потиснат
гняв.
Синклер! Трябваше да е Синклер! Кой беше този човек, когото
никога преди не бе виждал, толкова блед, че приличаше на албинос,
и с късо подстригана пясъчноруса коса? На Паул му трябваше
известно време, за да се възстанови от изненадата, но скоро реши да
продължи с първоначалния си план: да научи някои неща тук.
Навярно нямаше да са онези, които искаше от Синклер, но пък
можеше да се окажат важни. Нападателят разполагаше с ключа на
артдилъра и се бореше със скоростта и силата на войник или
специалист по бойни изкуства. Болката в ребрата на Дорнбергер се
бе притъпила и сега го връхлиташе на силни пулсиращи вълни.
Паул знаеше, че онова, което ще предприеме, няма да помогне за