близо, изломотил беше нещо за телефонното съобщение, но ако
успееше да отиде в гроба, без да издаде името, щеше да държи
главата си високо изправена сред легионите на Валхала.
,.Нека свърши сега – молеше се Фредерик. – Нека свърши сега.“
Но Паул Дорнбергер бе засякъл грешката. Внезапното млъкване
на жертвата, сякаш току-що е осъзнала значимостта на
информацията, което му е дала.
— Съобщението на телефонния секретар. Каза, че е споменал
нечие име. Какво беше? – Отлепи лентата и дочу неразбираемо
мънкане от устните, които Фредерик бе разкъсал със зъби.
— Не те чух. Кажи го отново.
Този път отговорът беше ясен:
— Verpiss dich.
Дорнбергер поклати уморено глава.
41
- Dummkopf - Шляпна Фредерик по главата почти нежно.
После смени лентата и завъртя тялото му така. че да остане с гръб
към него. – Кажи ми името.
Фредерик поклати глава и Дорнбергер внимателно постави
щипките на остена на входа на ануса му, след което ги бутна силно.
Усети го как потръпва и когато натисна бутона, Фредерик подскочи
като пони на родео. Когато спря да се тресе. Паул отлепи лентата и
поднесе остена пред разкривеното лице на жертвата си.
— Името!
Фредерик
изрече
една-единствена
дума.
Когато
Паул
Дорнбергер я чу, му се стори, че някой е забучил електрическия
остен право в мозъка му.
XLII
След разговора със сър Уилям Мелроуз Джейми остави
телефонната слушалка.
— Младши лейтенант Дмитрий Самсонов спечелил званието
„Герой на Съветския съюз“ на седемнайсети април 1945 година за
проявена самоубийствена смелост при атаката на укрепена позиция
на възвишенията край Берлин. Повел хората си през открит терен,
за да заловят шест картечници и една противотанкова батарея. Само
той оцелял след нападението. Десет дни по-късно бил награден с
орден
„Ленин",
след
като
направил
нещо
подобно
при
преминаването на канала Ландвер.
— Явно сме открили нашия човек. Олег Самсонов има син на
име Дмитрий – каза Дани, тонът й бе странно потиснат. –
Предполагам, че тук нещата се усложняват.
— Какво искаш да кажеш?
— Ами, май имаме две възможности. Или ще наблюдаваме
къщата и ще чакаме убиецът да се появи в търсене на кръв и Окото
на Изида...
— Което може да отнеме цяла вечност и да изложи на риск
невинно семейство – вметна Джейми.
Дани кимна и продължи:
— Или ще предупредим Олег Самсонов, че го преследва
хладнокръвен убиец, който би поел всякакъв риск, за да се докопа до
диаманта на баща му. После се оттегляме и оставяме лондонските
ченгета да действат нататък.
Последва дълго мълчание, докато двамата обмислят вариантите,
макар че изборът беше ясен. Дани се наведе през леглото и целуна
Джейми по устните.
— Беше ми хубаво с теб, Синклер.
Джейми поклати глава.
— Имаме още време. Няколко дни. Дали не можем просто да му
звъннем по телефона и да му кажем, а?
— Не. Дори да успеем да се свържем с него, което е съмнително,
ще ни помисли за откачалки. Трябва да се срещнем лично със
Самсонов.
Саманта, познатата на Джейми, им бе дала адреса на Самсонов,
както и подробности за мястото:
— Къщата е огромен модернистичен куб и се намира близо до
Риджънтс парк. Ужасна е, няма как да я пропуснете.
После беше добавила, че шансовете им да се промъкнат вътре са
„твърде крехки", което не бе никак обнадеждаващо. Решиха, че най-
бързият начин да стигнат дотам е с метро и такси. Преди да тръгнат,
половин час обсъждаха как могат да преодолеят охраната на Олег
Самсонов.
По пътя към Ланкастьр Гейт Джейми реши, че вече е безопасно
да включи мобилния си. Няколко секунди по-късно телефонът му
взе да бръмчи като разгневен стършел. Връхлетя го ужасно
предчувствие, докато получаваше пропуснато повикване след
пропуснато повикване – всичките от един и същ номер. Дани го
видя да пребледнява и попита притеснено:
— Какво има, Джейми?
Той не й отговори, бореше се с копчетата на телефона, за да
влезе в гласовата си поща. Докато слушаше съобщенията, пребледня
още повече.
— Трябва да отида до офиса.
Съдебният екип си беше свършил работата, а тялото бе
преместено. Фин сребрист прах покриваше всяка повърхност в
офиса, включително телефоните и бюрото.