беше на обичайното си място вляво от входа, а недалеч от него
Джерард наблюдаваше охранителните екрани, така че едва вдигна
поглед, когато Дорнбергер мина между тях. Кени се усмихна и
понечи да каже нещо. Паул спокойно вдигна пистолета със
заглушител иззад куфарчето и простреля австралиеца през окото.
Докато Джерард реагира на звука. Дорнбергер се обърна и със
същото движение го застреля в главата. Кръв, кости и мозък
опръскаха стената и Джерард се отпусна върху клавиатурата. През
това време тялото на Кени бе паднало със звучно тупване.
Дорнбергер изчака до вратата, която свързваше центъра за
сигурност с жилищните помещения на охраната, но реакция не
последва. Отвори вратата доволен и огледа коридора. Празен беше.
Бързо приближи входа на жилищните помещения, пое си дълбоко
въздух и влезе вътре. Както обикновено там имаше трима мъже.
Толкова бяха свикнали Паул да минава напред-назад за сутрешното
си кафе, че изобщо не се усъмниха в него. Един беше на леглото, двама – на масата за карти. Тези на масичката носеха пистолетите си
в кобури, а оръжието на мъжа в леглото висеше на пирон на стената
над него. Дорнбергер тръгна към кухнята. Готов беше за дузина
различни сценарии, но те го улесниха. Когато се изравни с най-
близкия картоиграч. Паул вдигна пистолета и го простреля между
очите, после веднага откри огън срещу по-близкостоящия от другите
двама. Докато се обръщаше, чу как онзи на леглото драпа за
оръжието си, но когато ръката на охранителя достигна пистолета.
Дорнбергер вече бе пуснал два куршума в гръбнака му. После
пристъпи напред и пусна още един в мозъка му. Изкушаваше се да се
забави и да се по възхищава на работата си, но си наложи да се
съсредоточи върху следващия си ход. „Бързо. Мъртви са. Не губи
време да проверяваш." Графикът бе съставен, за да се сведат до
минимум непредвидимите обстоятелства. Ако се придържаше към
него, имаше по-малка вероятност нещо да се обърка.
Паул излезе в коридора и докато се приближаваше към
кабинетите, смени пълнителя. Мери, секретарката на Самсонов,
вдигна намръщено поглед при влизането му. Това изражение щеше
да остане завинаги на лицето й, защото той насочи пистолета си и я
застреля от упор в главата.
Нагоре по стълбите – сега можеше спокойно да разполага с
времето си. Последната заплаха беше Винс, който охраняваше
портата, но той нямаше да напусне поста си, без да го освободят.
Дори ако се опиташе да се свърже с Джерард и не получеше отговор,
първото му предположение би било, че има проблем с
комуникационните канали
Ирина се появи в горната част на стълбището:
— Паул!
На лицето й разцъфна усмивка, но тя се превърна в гримаса,
когато Ирина си припомни, че той не трябваше да е в къщата. Паул
вдигна пистолета и я простреля в лявата гърда. Куршумът я
отхвърли назад и Ирина падна, вкопчила пръсти в гърдите си. Без да
спира, Дорнбергер насочи дулото между очите й, но му се стори
светотатство да разваля такова красиво лице. Необясним импулс го
накара да замръзне, преди да натисне спусъка.
Олег Самсонов навярно бе чул нещо, защото излезе от
домашната фитнес зала по анцуг, преметнал кърпа около врата си.
— Паул?
Дорнбергер не му обърна внимание. Вместо това обърна
пистолета към ококореното създание, което се бе появило от дясната
му страна. Дмитрий.
— Ще ти дам един шанс. Олег. Донеси ми диаманта, или ще го
застрелям в червата, а после може да го послушаме как крещи.
Самсонов стрелна поглед от момчето към пистолета. Дорнбергер
си представи ясно въпросите, които преминават през ума му. „Къде
са пазачите? Какво се е случило с Кели и хората му?" Милиардерът
като че ли не можеше да повярва какво става. Негодувание, страх и
ярост се бореха за надмощие у него, но в крайна сметка надделя
страхът за сигурността на сина му. Инстинктът му на победител –
същият, който го бе превърнал в човека, който беше – му казваше да
се бие, но Олег знаеше, че няма шанс да стигне до Дорнбергер,
преди той да застреля Дмитрий. В очите на стрелеца руснакът бе
прочел всичко, което му бе необходимо. Бяха същите като очите на
наемните убийци, които никога не изоставят шефовете на
чеченската мафия. Виждаше ги всеки ден, докато Кени изнасяше