на леглото вече реагирал, но не е бил достатъчно бърз. Или просто
нашият човек е бил по-бърз.
— А пазачът на портата?
Дани мисли доста време и в крайна сметка каза:
— Убил го е на излизане.
— Значи вече е взел това, за което е дошъл.
— Не можем да сме сигурни, преди да проверим. Джейми.
Но увереността им в това предположение нарастваше, докато се
придвижваха към офисите. Музиката бе стихнала и дишането и
стъпките им някак се забавиха, за да са в такт с нея. На пръв поглед
кабинетите бяха празни, но на стената на един от тях личеше
издайническа червена следа от изстрела в главата, с който бе убита
секретарката. Намериха тялото до бюрото й.
— Самсонов?
— Вероятно работи тук. Стаите, където живее, трябва да са
нагоре по тези стълби.
Джейми отиде пръв до широката дървена стълба, а Дани го
прикриваше няколко стъпки зад него. С всяка следваща тяхна
крачка музиката се усилваше, докато отново стигна до кресчендо.
Засили се и лошото предчувствие на Джейми. Ако убиецът бе още
тук, щеше да ги удари точно тук, докато бяха на открито. В такъв
случай Джейми знаеше, че ще умре. Убиецът явно бе изключителен
стрелец и имаше реакциите на нападаща кобра. Със сигурност щеше
да улучи. Може би след това Дани щеше да го гръмне, но Джейми се
съмняваше. За миг му се прииска бронежилетката, която Шрийвс му
изпрати, да не беше останала в апартамента му. Само че би настоял
Дани да я облече, дори да я беше донесъл.
Когато Джейми стигна последните няколко стълби, стаята се
разкри над него като катедрала. Наведе се, очите му бяха на нивото
на пода. Имаше стотици места за криене в това огромно помещение.
В него можеше да се играе футболен мач и пак щеше да остане
място. Джейми се пресегна към най-горното стъпало, за да запази
равновесие, и веднага отдръпна ръка, защото докосна нещо студено
и лепкаво. Пръстите му бяха червени. Гледката от дясната му страна
бе закрита от богато украсен резбован парапет и едва сега Джейми
забеляза куба в центъра на етажа, който съответстваше на онзи на
долния етаж. Единствената разлика бе, че този тук се оказа отворен.
Инстинктивно се снижи и тръгна към него.
Музиката продължаваше да гърми навсякъде около тях, идваше
от дузина високоговорители - вероятно в цялата къща бяха повече от
двайсет. Убиецът би могъл да се появи зад тях и да им кресне „Па!" в
ушите, преди да ги застреля, и те изобщо нямаше да чуят.
Джейми се придвижваше така, че да е защитен от отворената
врата на паникстаята. Пред него едър мъж, когото разпозна като
Олег Самсонов, лежеше по гръб с отворени очи в локва от
потъмняла кръв, изтекла от зейналата в гърлото му дупка. До него с
глава на гърдите му лежеше тялото на жена – вероятно съпругата
му. Джейми усети присъствието на Дани Фишер до себе си. Тя
излъчваше същите противоречиви емоции на гняв и тъга, които
вилнееха и в него самия, докато наблюдаваше мъжа и жената,
свързани завинаги в смъртта. Със закъснение се сети, че двойката
има малък син, и трепна при мисълта какво би могъл да открие в
паникстаята. Направи знак на Дани да остане зад него и мина през
вратата с вдигнато оръжие.
— По дяволите! – Заяви изненадата си с такава сила, че можеше
да се конкурира с артилерийския обстрел на Чайковски
— Какво? – попита Дани.
Но Джейми не бе в състояние да говори и тя отиде при него на
вратата.
— В къщата има достатъчно мъртъвци, за да си отворим
собствена погребална агенция, а ти се вълнуваш заради букет цветя?
— Не е какъв да е букет! – В гласа му имаше копнеж, сякаш
златното сияние от картината на Ван Гог го бе омагьосало. – Ако
искаш да влезеш в света на безсрамно богатите, трябва само да
вземеш тази картина и да си излезеш оттук. Познавам човек, който
би платил половин милиард долара за нея, без да задава въпроси.
— Я се съвземи, Синклер! Ако исках да съм престъпник, да съм
станала още преди години. Диамантът не е тук, а?
Джейми бе забелязал металния сейф след статива със
слънчогледите, но установи, че му е трудно да откъсне очи от
платното. В ума му цареше вихър от противоречиви емоции: униние
заради неуспеха им, гняв заради безсмислената смърт на
милиардера и охраната му и радост, че поне за малко разполага с
произведение на истински гений само за себе си. „Стегни се,