Синклер!“ – каза си и поклати глава, за да я прочисти.
— Така изглежда. Защо не провериш дали можеш да изключиш
тази шумотевица, за да си чуваме поне мислите? Видях някаква
космическа аудиосистема в ъгъла, може би идва от нея.
Дани понечи да спори с него, но видя изражението му и
размисли, затова просто мина покрай него. Джейми продължи да се
взира в картината и няколко минути по-късно музиката рязко спря.
— Значи всичко приключи. – Гласът й прозвуча силно и рязко в
тишината. – Не можем просто да си тръгнем.
— Не. – Джейми си мислеше, че момчето е някъде там заедно с
човека, който е виновен за всичко това.
За колко смъртни случая вече бе виновен убиецът? И защо му
беше да взема момчето? Разбира се. Отново си припомни думите:
„Трябва да пролееш кръвта на първородно дете от добро семейство
под първата светлина на лунния сърп. Едва тогава ще се отвори
портата към следващия живот“. Погледна през прозореца в сумрака.
Кога ли беше новолунието?
— О, боже!
— Какво има?
— Момчето, как..
Продължителен стон дойде откъм жената, паднала върху Олег
Самсонов.
— Жива е!
XLIV
Внимателно обърнаха Ирина Самсонова. С един поглед
разбраха, че са намерили твърде късно жената на милиардера. Кръв
се процеждаше от раната на лявата й гърда, а пребледнялото й лице
можеше да значи само едно. Но несломимата руска душа на Ирина
се бореше да я запази жива още няколко мига. Жената раздвижи
устни и Джейми трябваше да се наведе ниско над нея, за да долови
думите й.
— Синът ми – прошепна Ирина. – Той взе Дими.
— Кой го е взел, госпожо Самсонова?
— Паул. Паул Дорнбергер. – Една сълза се търкулна по бузата й.
– Ние му се доверихме. Съпругът ми плати сметките от болницата на
баща му. – С последния си дъх тя прошепна името на частната
болница.
— Колко е далеч? – попита Дани.
— Не сме сигурни, че е отишъл там.
— Паул Дорнбергер има Окото. Короната и момчето, Джейми!
Сега вече всичко е ясно. Къде другаде ще ходи, освен при баща си?
Джейми се опита да се сети къде е болницата. Когато успя,
осъзна, че още има надежда. Тръгна по стълбите и извика:
— Не е далеч! От другата страна на парка. Хайде!
— Не можем просто да извикаме такси.
Дани го последва надолу по стълбите и по коридора до стаите на
пазачите, където Джейми си спомни, че е видял табло с
автомобилни ключове. Макар да се изкуши, подмина един с буйния
кон на „Ферари" и избра ключ на „Мерцедес". После постави
оръжието си върху плота, смени го с пистолета на най-близкия пазач
и взе допълнителен пълнител за всеки случай. Логиката сочеше, че
охранителите трябва да имат директен достъп до гаражите и скоро
откриха задните стълби зад друга врата в кухнята. Когато стигнаха
до подземния гараж, се изправиха пред десетки луксозни
автомобили: всичките паркирани в редици и най-малко половината
от тях – с марка „Мерцедес“.
Дани се втренчи в него.
— И коя е нашата, Шерлок?
Вместо отговор Джейми натисна един бутон на главния ключ,
при което черна лимузина от първия ред издаде звук и присветна.
— Изглежда, е тази.
В колата Джейми прокара ръце по уредите на таблото.
Познанията му за автоматиците бяха оскъдни, но беше чувал, че са
по-лесни от колите с ръчно управление. Какво би могло да се
обърка? Разбра отговора, когато включи колата на режим
„Шофиране" и кракът му инстинктивно потърси съединителя. Той
обаче се оказа спирачката. Чу как Дани Фишер изстена от
възмущение, след като отскочиха напред, придържани от
предпазните си колани.
— Май е по-добре аз да карам – обади се Дани.
Джейми й напомни какво се беше случило последния път,
когато тя беше зад волана, и подкара мерцедеса към вратата на
гаража.
— Ъ-ъ, не трябва ли първо да я отворим?
— Ние сме милиардери! Не отваряме врати. Те се отварят за нас.
Вратата ги пропусна и се затвори автоматично след тях, същото
стана и при главните порти, които се отместиха безшумно с
наближаването на големия мерцедес. Излязоха на околовръстния
път и Джейми се поколеба.
— Какъв е проблемът сега?
— Надясно или наляво? По който и път да тръгнем, ще попаднем
в ужасен трафик по това време.
— Давай наляво. Ще се тревожим за това по-късно.
Джейми се подчини и потегли. Когато колата се хвърли напред,