напразно търсеше детето с очи. Знаеше, че то трябва да е тук, готова
бе да стреля, но в последния момент осъзна, че мъжът до леглото
носи син гащеризон, а човекът в леглото е жена.
— Какво, по дяволите, става?!
Джейми скри ръка зад гърба си с надеждата, че санитарят не е
видял пистолета, който едва не му пръсна главата.
— Ъ-ъ. – Гласът му сякаш идваше от много далеч. – Търсехме
стаята на Дорнбергер.
Мъжът се намръщи.
— Тази стая вече е на госпожа Гибсън. Макс Дорнбергер беше
изписан тази сутрин от сина си. Не ви ли информираха за това на
рецепцията?
— Съжаляваме! – извини се Дани, останала без дъх. – Искахме
да го изненадаме.
— Изненада ли? Не знам за госпожа Гибсън, но аз едва не
получих сърдечен удар!
Дани и Джейми излязоха, докато още се извиняваха. Жената на
леглото се надигна на лакти:
— Защо не оставите плодовете, скъпа? Бих си хапнала малко
ананас.
Дани се усмихна насила:
— Не мисля, че този ще ви хареса. Почти се е развалил.
Дани убеди с ласкателства рецепционистката да им даде адреса,
където трябваше да се изпращат лекарствата на Дорнбергер, за да
може да посети английския си „чичо“ у дома.
Адресът, който получиха, бе на малко имение след магистрала
М-11 в провинциалните райони на Есекс. Дани въведе пощенския
код в сателитната навигационна система на колата и неестествено
насечен глас ги насочи на североизток, след което свърнаха на изток.
— Не можеш ли да караш по-бързо?
— Разбира се! – отговори Джейми. – Може да се движим с
петдесет-седемдесет километра в час над ограничението на
скоростта, но после ти ще се обясняваш с пътната полиция, когато
ни спре и открие оръжията, за които нямаме разрешително. А също
и факта, че този автомобил е откраднат от руски милиардер, който
съвсем случайно е убит с още седем души в дома си днес. Сигурен
съм, че ще мине добре.
Пресичаха спретнатата хълмиста провинция под заплашително
гърмящо небе, когато гласът от навигационната система нареди на
Джейми да завие по черния път вдясно, а след това да поеме по
тясна алея. Пътуваха още километър и половина, преди алеята да
премине в кална пътека. На това място изненадващо модерна порта
преграждаше път, който водеше към къща в далечината. Имотът
беше ограден с тухлена стена, достатъчно висока, за да покаже на
минувачите, че не са добре дошли. Но не толкова висока, че да спре
човек, който е решен да мине през нея. Джейми не видя
високотехнологична охранителна система, но явно този пропуск се
компенсираше от табела на портата с надпис: „Пазете се от
кучетата!“.
— Мислиш ли, че наистина има кучета?
— Ако къщата е на Дорнбергер, съм убеден в това.
— В такъв случай дали случайно не носиш парче месо с
приспивателно в него?
Дани му отправи тънка усмивка и провери пълнителя на
пистолета със заглушител.
— Може да се обадим в полицията.
Бяха го обсъждали по-рано. Дани се беше обадила, за да съобщи
за убийствата в дома на Самсонов, но беше проявила любопитно
нежелание да уведоми британските си колеги за местоположението
на къщата в провинцията. И сега поклати глава:
— Първо, не знаем със сигурност, че той е там. – Погледна към
мрачните облаци, които се носеха в небето. – Скоро ще се стъмни.
Ако си прав за значението на новолунието, се съмнявам, че имаме
време. Влизаме, грабваме момчето и излизаме.
— Може да не стане толкова лесно – възрази Джейми.
Дани сви рамене:
— Трябва да започнем все отнякъде, Синклер. Ако решим да
чакаме вашите ченгета, Дмитрий ще е мъртъв, докато пристигнат.
Аз казвам да влезем, и то веднага.
Нямаше смисъл да спорят. Когато излязоха от колата, дъждът
започна да вали косо и далечна светкавица освети западния
хоризонт. Джейми придърпа тънкото си яке по-плътно, но Дани
отвори багажника на мерцедеса и откри там друго – подплатено,
водоустойчиво и от най-високо качество. Без да каже и дума, му го
подхвърли и той се ухили признателно.
— Добре, но аз ще вляза пръв. Правил съм го и преди, като бях в
Офицерския тренировъчен корпус на Кеймбридж. Не знаем какво
има от другата страна на тази стена, така че щом я прехвърлим, трябва да останем заедно и взаимно да си пазим гърбовете. Ще
вървим покрай алеята към главната къща. След като стигнем дотам,