грозна и разнебитена, с липсващи плочи и олющена дограма –
занемарена като останалата част от имота. Пътят през дърветата ги
отведе до нея, но маршрутът им се виждаше от половин дузина
затъмнени прозорци и зад всеки от тях можеше да се крие
Дорнбергер и да наблюдава придвижването им. Дани коленичи зад
последното криво ябълково дърво преди откритата алея и Джейми
приклекна до нея. Заедно огледаха долния етаж, за да потърсят най-
добрия начин да влязат вътре.
В крайна сметка Джейми допря устни до ухото на Дани:
— Остани тук. Имам идея.
Измъкна се в тъмнината и се появи отново след минута или
малко повече с ръждясало парче метал. Беше тясна пръчка, дълга
около шейсет сантиметра, от която стърчаха куки – навярно нещо, с
което се опъва бодлива тел.
Поведе Дани към малък прозорец на приземния етаж. За
щастие, собственикът на къщата бе устоял на желанието да я
направи по-привлекателна, като сложи двоен стъклопакет.
Прозорците бяха старомодни, двукрили и с напукана дограма, боята
се лющеше. Джейми пъхна края на желязото в тясното пространство
между прозореца и перваза. Наложи му се да използва цялата си
сила, за да вдигне прозореца нагоре, и той издаде трясък като от
малокалибрена пушка, когато най-сетне се предаде.
Дани Фишер трепна при звука, но бутна Джейми настрана и
тихо се промъкна през новосъздадената пролука. Той я последва и
няколко минути двамата стояха в мрака, заслушани в звука на
собственото
си
дишане,
докато
нова
светкавица
освети
заобикалящото ги пространство. За щастие, не се бяха отдалечили от
прозореца – оказа се, че отвътре малката стая е осеяна с купища
зарязани домакински уреди. Стара дървена дъска за гладене
блокираше пътя към вратата, заобиколена от кутии, лампа и
многобройни кутии боя. Предпазливо си проправиха път през
„минното поле”. Фишер намери пипнешком дръжката на вратата и я
открехна.
Къщата тънеше в тъмнина, но в мрака успяха да различат
коридор с дървена ламперия и стълби. Тръгнаха по него, Фишер
водеше с вдигнат пистолет. Джейми неволно потрепери. Наоколо се
усещаше постоянен хлад, сякаш обитателите на дома предпочитат да
живеят живота си, без да се възползват от топлината. Дани
сигнализира, че ще провери стаята вляво и му махна да продължи.
Джейми се движеше бавно, крачка по крачка, като опипваше пътя
си напред. Коридорът рязко зави и зад ъгъла от тъмнината изникна
гигантска фигура. Синклер вдигна оръжието и постави пръст на
спусъка. На косъм бе да стреля, но нападателят от въображението му
се превърна в огромна препарирана мечка с жълти зъби и малки
обсидианови очи. Свали пистолета, докато още трепереше, и застина
за миг. Адреналинът вече се оттичаше от него и тялото му се отпусна
като парцал. За секунди Джейми изпита желание да се разкрещи.
Някой друг го изпревари обаче.
В първия миг си помисли, че Дани е попаднала в страховит
демоничен капан, но викът беше висок и изпълнен с ужас. Писък на
дете, Дмитрий. Някой стисна рамото му и щом се обърна. Джейми се
взря в чифт диви, уплашени очи. Дани бе изкривила лице в отчаяна
гримаса.
— Остани на място – каза му тихо. – Трябва да разберем откъде
идва! Джейми поклати несигурно глава. После осъзна нещо и
посочи към пода.
Звукът идваше някъде отдолу. Направи й знак да провери
единия край на коридора за вход към мазето, а той пое другия. Не
отне много време. Един от панелите встрани от стълбището се оказа
врата, която водеше до друго стълбище. Беше усойно и се спускаше
спираловидно надолу. Двамата с Дани влязоха в тесния проход.
Джейми водеше.
Долу стигнаха до друга врата, през която се процеждаше ярка
изкуствена светлина. Джейми посегна към дръжката, а Дани
прошепна в ухото му:
— Ще бъда точно зад теб, Шерлок. Разкажи му играта.
Синклер рязко отвори вратата и двамата замръзнаха на прага.
Да не би да халюцинираха?
В мазето на разпадащата се селска къща Макс Дорнбергер бе
42
създал копие на египетски храм. Статуи на боговете Анубис и
43
Хор ограждаха вратата. Подът беше с плочки от пясъчник, а в
далечния край четири стъпала водеха до резбован трон, разположен
между два стълба. Всяка от четирите стени бе изписана с разкошни