многоцветни фризове, които изобразяваха други богоподобни
фигури – на лов или по време на съд. В храма обаче нямаше никого.
В тишината двамата чуваха приглушен монотонен звук, сякаш
някой рецитира мантра.
— Трябва да има и друга стая. – Напрегнатият шепот на Дани
извади Джейми от унеса му.
Претърсиха стените за втора врата, но не откриха такава.
— Погледни отново. Трябва да е тук - каза Синклер. - Дорнбергер
е близо. Вниманието му привлече плоча с гравирани върху нея две
фигури. Жената носеше корона с рога и слънчевия диск и бе
коленичила пред фараон, облечен в бяло.
— Изида и Озирис – прошепна Дани.
Окото на жената бе стилизираният символ, който ги бе довел
дотук: тъмна зеница на бял фон с отличителната червена сълза в
ъгъла. Без да се замисля, Джейми се пресегна и натисна центъра.
Целият панел се завъртя навътре.
XLV
Паул Дорнбергер гледаше невярващо, когато вратата към
камерата за убийства се отвори. Умът му се разбунтува срещу
видяното. Никой, освен самия него или баща му не би могъл да
влезе в стаята. С изключение на онези, които скоро щяха да умрат, разбира се. Ритуалното стихотворение – заклинанието, което се
предаваше през вековете – бе почти завършено: Короната и Окото
бяха обединени отново, а през отвора в тавана започваше да се
подава тънкият резен на лунния сърп. Оставаше само едно последно
неотменимо действие, за да бъде завършена церемонията.
Макс Дорнбергер лежеше на грубо дървено легло до сина си и се
бореше със смъртта с всяко рязко поемане на въздух Лекарите
смятаха, че Паул го е довел тук, за да умре, но всъщност бе точно
обратното. Тази вечер щеше да изпълни мисията на живота си.
Нямаше значение колко хора бяха загинали, за да завърши
търсенето си. Важно бе само това, че Короната на Изида ще живее
отново чрез избрания.
Короната бе положена на леглото пред баща му. Дребната
фигура на Дмитрий Самсонов бе привързана към стола, оформил
живота на Паул Дорнбергер. С разширени от ужас тъмни очи,
опъната назад глава и оголено гърло момчето изглеждаше готово за
жертвения нож.
С бързо движение Дорнбергер вдигна пистолета, който лежеше
до него, прицели се и стреля. Първият човек, преминал през вратата,
нададе остър вик и падна на плочките. Вторият изстрел пропусна
целта, но пък улучи пистолета на мъжа и го изби от ръката му. С
болезнен вик фигурата отстъпи назад.
Дорнбергер разпозна жената, която се гърчеше на пода.
Изкушаваше се да я довърши, но с един поглед към пролуката в
тавана му стана ясно, че трябва да побърза. Времето изтичаше.
Имаше минути да приключи ритуала. С насочен към вратата
пистолет поднови молитвата.
Джейми наблюдаваше безпомощно как Дани се опитва
безуспешно да спре кървенето на раната високо в гърдите й. Дясната
му ръка още вибрираше от удара на куршума, който бе избил
пистолета от пръстите му. Виждаше съвсем малко от това, което
става в избата, но и то му бе достатъчно. Момчето бе завързано за
стола с каиши и вериги над емайлиран канал за оттичане, какъвто
може да се види в кланица.
Първият инстинкт на Джейми бе да се хвърли към Дорнбергер,
но знаеше, че това е отчаян ход. Мъжът щеше да го повали, преди да
е направил и три крачки, а след това щеше да убие Дмитрий
Самсонов и Дани Фишер. Време. Нуждаеше се от време, за да
помисли.
— Свършено е, Дорнбергер! Пусни момчето! Каквото и да стане
сега, баща ти ще умре. Никой, освен вас не вярва в тази глупост за
Короната, но дори да свърши работа, Макс Дорнбергер просто ще
прекара остатъка от живота си в затвора. Знаеш ли, че фамилията на
баща ти дори не е Дорнбергер. Паул? Казвал ли ти е някога, че
всъщност е нацистката отрепка на име Бодо Ритер? Човек, изклал
повече от двайсет хиляди невинни еврейски мъже, жени и деца.
Бодо Ритер е боклук, но за теб има надежда. Паул! – излъга Джейми.
– Щом си израснал в тази лудница, сигурно в съда ще можеш да
пледираш, че си невменяем.
Ритуалната молитва приключи и Джейми чу приглушен вик.
Рискува да хвърли поглед през вратата. Дорнбергер беше оставил
пистолета настрана, но сега в дясната му ръка имаше нож, а острието
му бе насочено срещу бледата кожа на Дмитрий Самсонов. Джейми
виждаше, че вените на оголения врат на момчето пулсират, и трепна