при мисълта за клането, което щеше да последва, ако не намереше
начин да спре Дорнбергер.
— Единственото свършело нещо тук си ти, Синклер. – Гласът на
Паул Дорнбергер беше зловещо спокоен. – Това, което баща ми е
или е бил, не означава нищо. Той ме създаде по свой образ и
подобие, за да извърша всичко необходимо и да събера Короната и
Окото. Можеш ли да си представиш колко хора са сядали на този
стол, за да се стигне до този момент? Колко болка е видяла тази
стая? Скоро ще го изпиташ и ти, както аз някога. Ако не се предадеш
сам, след като церемонията приключи, ще разкъсам с куршуми
мистериозната ти спътничка. Естествено, ще се постарая да страда
максимално. Можеш ли да го понесеш, Синклер? Да гледаш как тя
се гърчи от болка, да я слушаш как моли за живота си, докато кръвта
струи от прекъснатата й артерия? Не мисля. А когато седнеш на
стола, ще обсъдим как сте успели да откриете местонахождението на
Бернт Хартман и как сте намерили пътя дотук.
— Накарай го да продължи да говори – изсъска Дани. Но това бе
по-лесно да се каже, отколкото да се направи.
Паул Дорнбергер продължи да хвърля погледи нагоре към
отвора на тавана. Джейми разбра, че той действа според строг
график, при който всяка секунда бе от значение. В това време Макс
Дорнбергер посегна немощно към Короната, но синът я отдръпна от
присвитите му пръсти. Джейми затвори очи, „Мисли!“
Влезе в стаята.
— Не е нужно да го правиш, Паул! Имаш собствен разум, мисли!
Мога да си представя какво ти се е случило тук, какво ти е причинил
този човек и какво те е накарал да правиш. Но това може да спре
сега! Короната на Изида е опетнена с кръв. Ти имаш силата отново
да я изчистиш. Спри дотук и ще възвърнеш честта, която
семейството ти е имало! Спри дотук и можеш отново да бъдеш чист!
– Имаше ли някаква реакция? Намек за колебание? – Всички сме
братя, Паул. Спри сега и ще можеш отново да се присъединиш към
човешкото братство. – И тази като всички молби за милост беше
банална и изтъркана, но само с това разполагаше.
Но банални или не, думите на Джейми Синклер – една дума по-
точно – отключи нещо в мозъка на Паул Дорнбергер. За няколко
скъпоценни секунди той забрави лунния сърп и всичката смърт,
която бе причинил, изплува от спомените му. Лицата се появяваха
едно след друго – десетки лица, обединени от ужаса си и от своята
безнадеждност. Но едно конкретно лице, лице, което му убягваше
вече четвърт век, изведнъж застина и се задържа. Лице на глупаво
доверчиво момче. „Той е идиот – казал бе баща му, докато подаваше
на Паул ножа, – не става за нищо, освен да се упражняваш на него.“
Лицето на брат му.
С ръмжене Паул отметна ръцете на стареца от Короната и взе
златното съкровище от леглото.
— Това не е за теб, старче! Никога не е било за теб!
Със свободната си ръка вдигна Короната на Изида към
собствената си глава, а диамантът проблесна на изкуствената
светлина. Дмитрий отново изпищя, когато усети нарастващия
натиск на ножа върху гърлото си.
Джейми Синклер знаеше, че има само един шанс.
Дани Фишер успя да избута към него пистолета, който бе
затиснат под тялото й, той се спусна и го сграбчи. Нямаше време да
се прицели. Щом стисна приклада на оръжието, направо го вдигна и
стреля, като позволи на инстинкта и опита да го водят.
Дорнбергер бе вдигнал Короната на нивото на лицето си и тя
замръзна там за част от секундата, преди куршумът да удари целта.
Окото на Изида се разби на милиони парченца, а сачмата продължи
по пътя си. Последното нещо, което Паул Дорнбергер видя, беше
ослепителна светкавица. Куршумът попадна право между очите му.
В този миг Макс Дорнбергер рязко се ококори и се изправи в леглото
с вик на човек, когото завличат надолу към седмия кръг на ада. Над
него бе паднала сянка, която ставаше все пo-тъмна. За броени
секунди човекът, който бе започнал живота си като Бодо Ритер, се
състари с петдесет години и с последен писък падна мъртъв.
Джейми лежа изтощен край проснатото тяло на Дани няколко
минути, преди да се сети, че тя може би кърви до смърт. Когато се
обърна, за да й помогне, видя болка и шок в очите й. Бърз преглед
му показа, че е уцелена между дясната гърда и рамото. Осъзна с
облекчение, че Дани навярно изглежда и се чувства по-зле,