скоро щеше да го превърне в мъртвец.
Майрън погледна към китката си. Часовникът му – „Ролекс“ с
механизъм на „Таймекс“ - показваше 4.35 сутринта, а Господин Мъж
излизаше да тича точно в 6.15. Имаше достатъчно време да хване
първия влак от Брикстън до Ланкастьр Гейт и да мине пеша през
парка до мястото, което беше набелязал за убийството.
Представи си как изпълнява поръчката и това го разведри, но
все още леко го мързеше. „Това ранно ставане направо ме убива,
човече.“ Ухили се широко на собствената си шега. Имаше нужда от
ободряване. Затършува наоколо и намери пакетче бял прах. При
тази гледка усети, че сърцето му забива малко по-бързо. Чист
колумбийски кокаин. Не беше го платил още, но нали затова
вършеше тая работа. Когато онзи бизнесмен, който го снабдяваше с
дрога, му предложи да изплати дълга си и да задели малко пари
настрана. Майрън не беше в състояние да откаже. И преди беше
изпълнявал дребни поръчки. Вярно някои по-успешно от други, но
все още беше на линия, нали? Господин Мъж беше разглезено бяло
богаташче. Нямаше и да разбере откъде му е дошло. Майрън изсипа
линия бяла пудра на бюрото и я изсмърка от надраната повърхност.
Сякаш през мозъка му премина електрошок. Вече всичко
изглеждаше по-добре.
Приближи се до огледалото и с рязко движение извади пушката
изпод палтото си. „Късметлия ли си днес, тарикат?“
Джейми Синклер изстена, когато алармата на часовника до
леглото му иззвъня безмилостно. Божичко, защо продължаваше да
си го причинява? Претърколи се и затърси бутона. „Само не
задрямвай. Ако задремеш сега, няма да се събудиш пак.“ Насили се
да се надигне от леглото. Досега Сара щеше да е станала, да подскача
наоколо като гумена топка и да облича екипа си за бягане. Джейми
предпочиташе да се движи с по-спокойно темпо. А пък Сара я
нямаше. Вече от три месеца. Върнала се беше в Щатите, за да открие
себе си. Или поне така беше казала. Джейми се бореше с късия си
клин от ликра – още не беше достатъчно студено за дългия – и
3
грабна тениската си. Онази с репродукция на “Герника" - отпред, която беше купил от музей в Мадрид за девет евро. (Пет минути по-
късно бе видял същата в магазин на задна уличка за три.) Обувките
му за джогинг бяха „Найк", но вече плачеха за смяна. Не беше
съвсем буден, но пък беше готов.
Затътри се замаяно към входната врата на апартамента, после
пое надолу към улица „Кенсингтън Хай". По това време сутрин не
беше съвсем безлюдна, но почти, слава богу, Джейми не започна да
тича веднага, просто ходеше бързо и от време на време спираше, за
да се разтегне – упражнения със съмнителна полза, заради които
изглеждаше като идиот. Най-после в парка. Пое по-обичайния си
маршрут: дългия диагонал нагоре край Раунд Понд. Отначало
бягаше бавно, за да даде време на мускулите си да се отпуснат.
Дишаше малко затруднено, но скоро щеше да се оправи. Навлезе в
ритъм без съзнателно усилие и умът му превключи. Най-хубавото на
сутрешното бягане беше, че можеш да го правиш, докато спиш.
Мисълта го накара да се усмихне, което пък му напомни за Сара, а
това на свой ред изтри усмивката от лицето му. Не се усмихваше
особено често, откакто тя си отиде. „Недей да мислиш за Сара“ –
каза си. Което явно имаше ефект, защото в следващия момент
осъзна, че е стигнал горе, при Ланкастър Гейт, и зави надолу по
пътеката край декоративните езерца. Наистина ли трябваше да го
прави всеки ден? Беше млад – на трийсет и няколко си още, млад
нали? – и в много по-добра форма, откогато и да било, благодарение
на сутрешното тичане и тренировките по фехтовка. Така или иначе с
професия като неговата – търговец на произведения на изкуството –
не беше нужно да е маратонец. Нужно беше да разширява мрежата
си от контакти. Ако рано сутрин се занимаваше с лична
кореспонденция вместо с джогинг, сигурно щеше да печели повече
пари.
„Кря-як!“
Зави рязко, когато откъм езерото долетяха дрезгав крясък и
пляскане на едри криле, придружили излитането на една видимо
подразнена чапла.
— Съжалявам, че ти прекъснах закуската, приятелче -
промърмори Джейми и навлезе сред дърветата тичешком.
* * *
От скритата позиция, която бе заел, Майрън чу далечно хрущене
на чакъл. Размърда се, така че да има по-добра видимост към