идваше изпод вода.
— Ще притиснем фондация „Принцеса Чарториски" за
междинно плащане. В техен интерес е да си получат Рафаело
обратно и знам, че нямат никакви съмнения за него“.
Джейми поклати глава, за да проясни мислите си.
— Слушай, Рашид, това ми дойде малко в повече. Може ли да ти
се обадя утре сутрин?
След като затвори, се почувства като боксьор, който току-що е
изиграл петнайсет рунда. Зачуди се дали да се върне вътре и да се
съгласи на онова питие със Саманта и с всичко, което неминуемо
щеше да последва. Не, това значеше да изтърпи самодоволното лице
на Дейкър, а и някак не му се занимаваше със Саманта точно сега.
— Може ли палтото ми? – Подаде номерчето си на служителя и
зачака. Секунда по-късно телефонът отново иззвъня. „Мамка му.
Какво друго би могло да се обърка?!
— Рашид, казах ти че….
— Хер Синклер? Главен комисар Мюлер иска да говори с вас.
Джейми усети, че космите на тила му настръхват. За последен
8
път видя Лоте Мюлер пред Фрауенкирхе в Дрезден, след като я
въвлече в кулминацията на аферата ,.Страшният съд" – вихрушка от
политически, дипломатически и правни фъшкии. Жената едва ли се
канеше да му изкаже съчувствие за проблемите с Рафаело.
— Хер Синклер?
— Комисар Мюлер, удоволствие е да чуя гласа ви отново!
Последва миг мълчание, докато началникът на германската
полиция се опитваше да разбере дали Джейми й се подиграва.
Когато проговори отново, в гласа й се долавяше намек за усмивка.
Явно беше преценила, че не е така.
— Наистина ми се иска да можех да кажа същото, хер Синклер.
Не че не е удоволствие да говоря с вас, разбира се, но ми се ще
обстоятелствата да бяха различни.
Познат хлад се настани в стомаха на Джейми. Трябваше да се
сети, че без значение колко зле са нещата, винаги могат да се влошат
още повече. Подозренията му се потвърдиха, когато Мюлер
произнесе следващите си думи с тон, по-подходящ за баварски
гробар:
— Информираха ме за скорошното нападение срещу вас в
Лондон и ме помолиха да проуча някои неща. Вие може би знаете, а
може би не, че вследствие на вашата “връзка“ с хер Вандербилт
името ви е било поставено в така наречения списък за наблюдение в
Съединените щати. Запознат ли сте с тази фраза?
— Да, имам представа какво означава. – Гласът му звучеше
странно грубо в слушалката.
Джейми бе сигурен, че Вандербилт е поръчал смъртта на дядо
му. Магнатът обаче избегна правосъдието, като прехвърли вината
върху един нисш администратор, взривен най-случайно от кола
бомба на ,Ал Кайда".
— Заради тези свои проучвания получих учтиво телефонно
обаждане от Федералното бюро за разследване.
— ФБР?
— Разбира се, да, от ФБР. Името ви се появило в рутинен доклад
за наблюдение, подаден в град Ню Йорк два дни преди Коледа.
— Преди повече от месец.
— Да, преди повече от месец. Оказва се, че дори и Федер.. ФБР не
е имунизирано срещу инерцията на онова, което вие в Англия
наричате празничен сезон.
— И какво се казва в този доклад?
Можеше да си представи как тънките й устни се свиват при
намека, че трябва да говори по същество, но Лоте Мюлер не
позволяваше да я пришпорват.
— На двайсет и трети декември се е провел разговор между
двама заподозрени, за които се знае, че са част от организираната
престъпност на САЩ. Не ми съобщиха местоположението или
самоличността на заподозрените, но знам, че името Джейми
Синклер се споменава във връзка с поръчка на стойност сто хиляди
долара, дадена от неизвестно лице или лица. Хер Синклер?
Джейми си пое дълбоко въздух.
— Да, още съм тук.
- Естествено, вие знаете какво се има предвид под “поръчка"? -
Последва нова дълга пауза, която Лоте Мюлер прие като
потвърждение. – Трябва да разберете, че хората под наблюдение са
трети лица – посредници, и няма достатъчно доказателства за
арестуването им. При подобни случаи не е необичайна практика
задачата да бъде възложена на подизпълнител, евентуално на човек
в Обединеното кралство. Въпреки това от ФБР са на мнение, че в
резултат на провала на първия опит за покушение в Англия
своевременно ще бъде изпратен квалифициран човек с конкретната
инструкция да убие британския търговец на произведения на
изкуството Джейми Синклер.