ТОМ ЕГЕЛАНД
ЗАВЕТЪТ НА НОСТРАДАМУС
Нощем седя в закътаната си читалня, сам,
отпуснат върху табуретка от бронз,
мъждив пламък трепка в усамотението ми,
не мислете, че ви пророкувам грешно.
Мишел дьо Нострадамус (1503-1566)
Тук почиват костите на именития Мишел Нострадамус,
единствения сред всички простосмъртни,
избран за достоен да запише,
с докоснато от Бога перо, под въздействието на звездите,
събития от бъдещето по целия свят.
Надпис върху мраморната плоча на гроба на Нострадамус в Салон дьо Прованс
Пролог
1549
Палацо Векио,
Флоренция
На заревото от трептящите факли в сводестото подземие, той прокара поглед по старите
саркофази. Масивни, непоклатими. Дебело, здраво дърво. Изопнати свръзки от грави ран метал.
Заключващи механизми, измайсторени с находчивост. Помисли си: Невероятно. Значи
наистина съществуват.
В студения мрак по челото му избиха перли пот. Вече близо седемдесет години - още
откак хоспиталиерите бяха спасили двайсет и четирите ковчега от мюсюлманите - те си стояха
тук, в най-дълбоките подземия на двореца Векио. За тях не знаеше почти никой. Само
могъщите глави на фамилия Медичи бяха подозирали за съдържанието им. Най-напред
Лорендо il Magnifwo1. Сега херцог Козимо Велики.
Тези саркофази бяха известни под множество имена. Тайната на рицарите тамплиери.
Съкровището на Цезар. Ала последното название - онова, което бе преследвало ковчезите
повече от 1500 години, още от времето, когато Цезар ги бе укрил в храм в Древния Рим - бе
най-злокобното.
Bibliotheca Diaboli.
Библиотеката на дявола.
Сандъците пазели тайните на боговете, така казваха. Ръкописите със свидетелските
показания на пророците. Окулт ни рецепти. Магически ритуали. Записките на мъртъвци.
Астрономически изчисления, астрологични предсказания. Мъдрост от древността. Херцогът
недвусмислено бе намекнал, че Книгата на мъдреците била скрита сред свитъците, папирусите,
пергаментите и кодексите.
Сега отговорността за всичко бе негова. Графът бе помолил него да скрие ковчезите. При
това толкова умело, че никой да не ги намери, преди отново да назрее мигът. Преди светът да
бъде готов.
Знам къде ще скътам саркофазите, помисли си Мишел дьо Нострадамус.
1995
Университетът Станфорд
Сан Франциско
Когато питаха професор Уилям Блекмор над какво работи, той имаше навика да отвръща:
Аз търся Бог. Зачудеха ли се дали пък не е теолог, поклащаше глава, прокарваше ръка по
брадата си в замислен жест и отвръщаше навъсено: Не, аз съм учен.
От пръв поглед професор Уилям Блекмор не правеше не посредственото впечатление на
човек, усетил, че хипарството бе отлетяло с дима от марихуана и заслепена любов преди 25
години. Дългата му коса бе прибрана на конска опашка. Брадата почти не бе подравнявана дни
наред. Носеше пробити джинси и карирани бархетни ризи. Кутия цигари в джоба на гърдите.
Гласът му бе нисък, интензивен, с образцова дикция и умение да прави формулировки, което
контрастираше на леко немарливата му външност.
Лабораторията на професора се намираше в дъното на дълъг коридор, наподобяващ
болнично крило, изоставено на забравата, бацилите и пациентите, които вече не знаеха кое бе
най-доброто за тях. В този късен следобед му предстоеше да направи научно откритие. След
многобройни години на приготовления и дълги месеци медицински, неврологични и
психологически опити и експерименти, с персонала му бяха близо до успеха.
Канеше се да открие Бог.
Богът, когото издирваше професор Блекмор, не беше библейският. Не беше Богът на
вярата, нито на духовността. Не онзи, дето живее в царството небесно. Нито пък онзи, дето се
крие в мислите. И все пак несъмнено бе Богът на откровенията и пророците.
1 Великолепни — Б. пр.
Може би, обичаше да разсъждава професор Блекмор, всички грешат. Може би вярата в
Бог е колективна заблуда. Може би, мислеше си той, Бог е нещо съвсем, съвсем различно.
2012
Палацо Векио
Флоренция
Боже мой, каза си монахът наум, целувайки кръста на своята верижка, в твоите ръце