след като Бог е създал Земята. С какви познания са разполагали нашите най-ранни прадеди?
Дали са били приближени на боговете, на магията, на всичко онова, което ние, рационалните
модерни хора смятаме за суеверие и абракадабра? Дали са владеели отдавна забравени
изкуства? През всичките изминали 4700 години хората са можели единствено да говорят за
Книгата на мъдреците. За цялото онова забравено, пра историческо познание, събрано в това
произведение. Досега ни бе известно само заглавието, както и бегли препратки към
съдържанието. Приятели мои - за първи път в историята ние, с помощта на Нострадамус, имаме
възможността да цитираме от съдържанието ѝ.
Нито гък. Аудиторията очакваше в съвършено мълчание. Професор Морети постави нов
лист под камерата за документи:
Книга първа:
Призоваване на боговете
Разговаряне с боговете
Книга втора:
Призоваване на демони и духове
Разговаряне с демони и духове
Книга трета:
Призоваване на мъртвите
Разговаряне с мъртвите
Книга четвърта:
Надникване в миналото
Надникване в бъдещето
Професорът хвърли дискретен поглед на ръчния си часовник и оповести:
– Към тези заглавия на глави и много други неща ще се върна в утрешния си доклад. С
този академичен аперитив за вършвам уводния си преглед на употребата на скрити пос лания и
мистериозни препратки от страна на Нострадамус в писмо до могъщия Медичи Козим о Велики.
Онези от вас, които не са се наситили на загадъчните алюзии и древни мистерии, са добре
дошли утре след закуска. Тогава ще разгле дам по-подробно теми като Библиотеката на дявола
и Книгата на мъдреците и ще ви покажа примери за анаграми и шифри от творбите на
Нострадамус Предсказания и Алманах. В 9:00 ч. - същото място, същият канал.
Но, разбира се, не стана така.
ГЛАВА 2
Анджелика
Флоренция, неделя вечер
I
Времето е водовъртеж. Подводно течение, от което няма измъкване.
Някога четох, че времето е верига от мигове. Случки, които прехвърчат и отпрашват. Не
можеш да се вкопчиш в тях и да останеш завинаги. Времето е като пясък между пръ стите.
Можем да се върнем мислено към всичко онова, кое то е било, и да си представим
предстоящото. Ала за всеки един от нас времето е водовъртеж, в който сме пленници, а той ни
засмуква все по-надълбоко. Чак докато дойде краят на времето.
Какво е то? Този въпрос винаги ме е изпълвал с учудване и, странно, но факт, мъничко
страх. Докладът на професор Морети подклади недоумението ми. На младини си мислех, че
времето е нещо, което побира отредените ни мигове на зе мята. По-късно обаче прозрях, че.
времето най-естествено си продължава и след смъртта ни, както неизменно се е таяло зад нас,
подобно на безконечна верига от мигове.
Дали времето е права линия между две точки, послушно и лоялно подчинено на
хронологичната непоклатимост и непогрешимостта на часовниковите механизми? Или пък се
извива и криволичи в неспокойни въртели, където причина и следствие на моменти разменят
местата си, а проблясъците на далечното минало или бъдеще по необясним начин се сливат с
настоящето?
Проявете търпение към мен. Присъщо ми е да прекалявам с размислите.
Ала човек може да поумува. Дали времето е гъвкаво, податливо, еластично? Дали
ясновидците изобщо са способни по някакъв начин да се откъснат от строго хронологичната
времева линия, дефинирана от създадените от човешка ръка часовници и календари -
нескопосаните ни опити да уловим времето, да го разделим на моменти, кой от кой по-кратък, -
за да положим в система неговата непонятност? Притежават ли гадателите способността да
разглеждат времето независимо от позицията си в настоящето, като наблюдатели, не обвързани
от линията на времето, която всички ние възприемаме като абсолют? Съдбата ни бива
подпечатана в мига, в който се появим на този свят, вярват астролозите. Та ако
съществованието е предопределено, на теория би било въз можно то да се предскаже. Както
астрономът е способен да предвиди траекторията на комета на базата на по-раншното ѝ
движение и въздействието на други небесни тела, които подминава, то ясновидецът навярно
умее да предусеща бъдни събития. Предполагам, де. Гадателството е като отменя не на времето.