Выбрать главу

след като Бог е създал Земята. С какви познания са разполагали нашите най-ранни прадеди?

Дали са били приближени на боговете, на магията, на всичко онова, което ние, рационалните

модерни хора смятаме за суеверие и абракадабра? Дали са владеели отдавна забравени

изкуства? През всичките изминали 4700 години хората са можели единствено да говорят за

Книгата на мъдреците. За цялото онова забравено, пра историческо познание, събрано в това

произведение. Досега ни бе известно само заглавието, както и бегли препратки към

съдържанието. Приятели мои - за първи път в историята ние, с помощта на Нострадамус, имаме

възможността да цитираме от съдържанието ѝ.

Нито гък. Аудиторията очакваше в съвършено мълчание. Професор Морети постави нов

лист под камерата за документи:

Книга първа:

Призоваване на боговете

Разговаряне с боговете

Книга втора:

Призоваване на демони и духове

Разговаряне с демони и духове

Книга трета:

Призоваване на мъртвите

Разговаряне с мъртвите

Книга четвърта:

Надникване в миналото

Надникване в бъдещето

Професорът хвърли дискретен поглед на ръчния си часовник и оповести:

– Към тези заглавия на глави и много други неща ще се върна в утрешния си доклад. С

този академичен аперитив за вършвам уводния си преглед на употребата на скрити пос лания и

мистериозни препратки от страна на Нострадамус в писмо до могъщия Медичи Козим о Велики.

Онези от вас, които не са се наситили на загадъчните алюзии и древни мистерии, са добре

дошли утре след закуска. Тогава ще разгле дам по-подробно теми като Библиотеката на дявола

и Книгата на мъдреците и ще ви покажа примери за анаграми и шифри от творбите на

Нострадамус Предсказания и Алманах. В 9:00 ч. - същото място, същият канал.

Но, разбира се, не стана така.

ГЛАВА 2

Анджелика

Флоренция, неделя вечер

I

Времето е водовъртеж. Подводно течение, от което няма измъкване.

Някога четох, че времето е верига от мигове. Случки, които прехвърчат и отпрашват. Не

можеш да се вкопчиш в тях и да останеш завинаги. Времето е като пясък между пръ стите.

Можем да се върнем мислено към всичко онова, кое то е било, и да си представим

предстоящото. Ала за всеки един от нас времето е водовъртеж, в който сме пленници, а той ни

засмуква все по-надълбоко. Чак докато дойде краят на времето.

Какво е то? Този въпрос винаги ме е изпълвал с учудване и, странно, но факт, мъничко

страх. Докладът на професор Морети подклади недоумението ми. На младини си мислех, че

времето е нещо, което побира отредените ни мигове на зе мята. По-късно обаче прозрях, че.

времето най-естествено си продължава и след смъртта ни, както неизменно се е таяло зад нас,

подобно на безконечна верига от мигове.

Дали времето е права линия между две точки, послушно и лоялно подчинено на

хронологичната непоклатимост и непогрешимостта на часовниковите механизми? Или пък се

извива и криволичи в неспокойни въртели, където причина и следствие на моменти разменят

местата си, а проблясъците на далечното минало или бъдеще по необясним начин се сливат с

настоящето?

Проявете търпение към мен. Присъщо ми е да прекалявам с размислите.

Ала човек може да поумува. Дали времето е гъвкаво, податливо, еластично? Дали

ясновидците изобщо са способни по някакъв начин да се откъснат от строго хронологичната

времева линия, дефинирана от създадените от човешка ръка часовници и календари -

нескопосаните ни опити да уловим времето, да го разделим на моменти, кой от кой по-кратък, -

за да положим в система неговата непонятност? Притежават ли гадателите способността да

разглеждат времето независимо от позицията си в настоящето, като наблюдатели, не обвързани

от линията на времето, която всички ние възприемаме като абсолют? Съдбата ни бива

подпечатана в мига, в който се появим на този свят, вярват астролозите. Та ако

съществованието е предопределено, на теория би било въз можно то да се предскаже. Както

астрономът е способен да предвиди траекторията на комета на базата на по-раншното ѝ

движение и въздействието на други небесни тела, които подминава, то ясновидецът навярно

умее да предусеща бъдни събития. Предполагам, де. Гадателството е като отменя не на времето.