секундата.
– Големият взрив! - отбеляза Анджелика.
– Елементите тук са равни по възраст на най-старите звезди във вселената - продължи
Карвър. - Но четири елемента водят началото си още от Големия взрив. Един от тях, литий, е
бил наличен в метеорита, който е ударил точно тук. Сребристосив и мек, най-лекият сред
металите. В нашата епоха литият се използва за лечението на проблеми с нервите, като
биполярни разстройства. Метеоритът се състои от още няколко елемента: желязо, не е кой знае
каква изненада. Технеций, сребристосив, радиоактивен и нестабилен метал, по вид напомнящ
на платина. Иридий, екстремно твърд, сребристо-бял метал, който, както и литият, се използва
в медицината. Дори в съвременната почва учените откриват безкрайно малки следи от
метеорита. В лабораторията във Вирджиния вече сме анализирали микрочастици, взети от
кратера Камил. Страшни работи.
Направихме бърза обиколка около външния ръб на кра тера, преди отново да потърсим
убежище в прохладната барака. Ник Карвър изрови няколко фотографии от камара та книжа,
раздаде ни ги. Не беше лесно да се разбере какво трябваше да изобразяват.
– Сфинксът - обясни той. - По-точно: триизмерни рентгенови кадри на сфинкса,
изобразени по изкуствен път с помощта на сеизмични, електромагнитни и геомагнитни
измервания, последвани от компютърни анализи и цифрова фотоманипулация. Виждате ли
светлата част, отвеждаща до тъмното петно?
Във варовиковия пласт, приблизително на мястото, където би следвало да се намира
сърцето му, ако сфинксът беше жив, забелязахме потъмняване - като тумор - обрамчено от
светъл ореол.
– Какво е това? - попита Анджелика.
– Светлата линия е тунел. Бил е запълнен с камъни и ци мент - за да се запечата скритото -
когато е бил изкопан при построяването на сфинкса. Тъмното петно: камък в кухина.
– Метеоритът? - предположих аз.
– Точно - отвърна Ник Карвър. - Метеоритът. Онзи, който е образувал кратера Камил
преди 5000 години. Не какъв да е метеорит. Астрономите допускат, че е бил 1,3 мили в ди-
аметър и е тежал между пет и десет тона, преди да се удари в земната повърхност.
– Как са транспортирали нещо толкова тежко чак до Гиза? - попита Анджелика.
– Навярно както са мъкнели тежки статуи и обелиски из цял Египет: с помощта на шейни
и роби.
– Метеоритите нямат ли обичая да изгарят при досега със земната атмосфера? - обади се
професор Морети.
– Повечето, да - отвърна Ник Карвър. - Този се е ударил в земната повърхност със скорост
от 3.5 км/с. И тъкмо най-голямото парче от него - той размаха снимката на сфинкса - е скрито
във вътрешността на сфинкса.
Ние, останалите, седяхме почти онемели в опит да проумеем защо Ник Карвър бе тъй
развълнуван. Аз бях потен. И прегрял. И жаден. И любопитен. Адски любопитен.
Всяка година хиляди метеорити се врязват в земята. Как бе възможно от време на време
някой да се окаже чак толкова важен?
Метеорит... Какво му беше толкова специалното тъкмо на този?
Гиза
Кайро,
събота
Воал от прах и пясък се вееше на топлия вятър. Силуе тите на трите пирамиди в Гиза: на
Хеопс, Хефрен и Микерин, се издигаха на фона на трептящия хоризонт подобно на планини.
Обичам всичко древно. Като пирамидите. Когато Мойс ей е съзрял горящи къпинови
храсти, когато Сократ се е самоубил с отрова, когато Цезар и Клеопатра са станали любовници,
когато Исус е бил разпнат на кръст - дори тогава пирамидите са били прастари.
Праисторически. Мистични...
Ограда от стативи, телена мрежа и брезент, висока няколко метра, обграждаше района на
археологическите съоръже ния. На нея бе окачена голяма табела с текст на няколко езика:
Извиняваме се! Текуща реставрация! Работата се финансира от ЮНЕСКО/ООН.
Операцията за прикритие бе успешна. Няколко вестника бяха писали с въодушевление за
реставрирането на сфинкса.
След снощното ни пристигане от кратера Камил Анджелика и професор Морети
направиха обиколка из базарите на Кайро. Анджелика си бе купила чадър за слънце. Изящен
предмет на цветчета. Ник Карвър и Уилям Блекмор ни връчиха идентификационни карти,
каквито и те самите бяха окачили на шиите си. После ни отведоха до охраняван портал.
Навлязохме в склад. Оранжева, пластмасова ограда отвежда ше опашката от строителни
работници и археолози до втора врата в брезента. Въоръжени военни проучиха пропуските ни.
Изведоха ни от опашката и влязохме в барака с още един шлюз за сигурност. Тук ни накараха