поемем на плещите си. Нито тогава. Нито дори и днес.
Някога сме си мислели, че всичко се отнася до боговете. Или до Бог, единствения и
всемогъщ. А в крайна сметка се оказва, че всичко опира до нас самите.
До теб и мен.
Ревностно са пазели тайната; най-напред Цезар и римляните, после тамплиерите и
хоспиталиерите, накрая Медичите и лоялната гилдия библиотекари на Нострадамус.
В продължение на петстотин години е тънела в забвение. Тайната. И накрая тъкмо ние
разгадахме всичко. Пъстра сбирщина, свикана под общо знаме от съдбата и игрите на
случайността. Реджина Ферари и Теофилус дьо Гарансиер, и двамата убити, понеже
препречваха пътя на лудостта. Анджелика и Лоренцо Морети. Карло Челини, Пиеро Фичино,
Томазо Базари, Фабрицио Бинискоти и Бернардо Качини. Ник Карвър и Уилям Блекмор.
Е, та и аз. Бьорн Белтьо. Странна птица, един такъв дявол от Норвегия.
Взирането в небесния купол и неговия звезден воал ме замайва, носи ми смирение. Кара
ме да питам, да търся, да се чудя. Мисля си: Бог сила ли е? Не дух, а първична сила, коя то
свързва цялата вселена? В древността предците ни са изпълвали същото това небе със своите
богове. Разчитали са фигури и взаимозависимости в позициите на звездите. Про карвали са
отсечки между тях и са предсказвали бъдещето. Точно както Нострадамус.
Науката е откраднала небето за лична употреба. Познание то е прогонило боговете от
небесното пространство и ги е натикало в мислите. При все това вселената продължава да пра -
щи от тайни. Мистерии. Скрити сили. И без съмнение: мисле щи същества - може би не особено
различни от самите нас.
Мисълта ни формира като хора. Свързва ни и ни разединява. Обединява ни във вяра и
съмнение. В копнеж и надежда. Открай време почитаме невидимите богове, скритите сили на
битието.
Всеки един от нас е гост във времето. Времето е пчела, полетяла през историята. Мисля
си за секундите и минутите, сформиращи дните и годините, мисля си за столетията, които
бавно се изтърколват и се скачват едни към други. Най-сетне мисля и за вечността. За всичко,
което е и винаги е било.
Календарът на маите завършва тази година. Със сигурност си го научил. Смешно.
Времето не спира заради няка къв си календар. В един или друг момент дори календарът стига
до своя естествен завършек, последната си дата, последната си календарна спирка - както
книгата си има последна страница, както линията си има последен сантиметър. Както сърцето,
рано или късно, удря за последен път.
Отрязъчето връвчица, което бяхме намерили и опита ли да разплетем, бе краят на нишка,
проточила се през хиляди години. През времето. Плетеница от тръни, втъкана в историята.
Времето е водовъртеж, който те държи в плен - чак докато не те пусне.
Книгите не се пишат, за да им вярваме,
а за да разсъждаваме по тях.
- Името на розата -Умберто Еко
Действащи лица
Главни
Бьорн Белтьо - археолог
Лоренцо Морети - професор, изследващ Ренесанса, експерт по кодове
Анджелика Морети - съпругата на професора, редактор на културна рубрика
Уилям Блекмор - професор, невробиолог
Ник Карвър - полковник в АВНПО, историк
Най-важни второстепенни
Фабрицио Бинискоти - главен кустос, Папската комисия за све щена археология
Бернардо Качини - главен библиотекар, Лауренциана
Реджина Ферари - кустос, библиотека Уфици
Теофилус дьо Гарансиер - ръководител на съюза Приятели на Нострадамус
Карло Челини - управител на колекцията ръкописи към Университетската библиотека във
Флоренция
Пиеро Фичино - свещеник, бивш служител в архива на Папска та курия
Томазо Базари - частен колекционер, експерт по кивота
Силвио Морети - синът на Лоренцо и Анджелика Морети
Монасите от Vicarius Filii Dei
Максимо Романо - кардинал in pectore, ректор
Драко Рицо - продекан
Франческо (де Паци) Алфиери - библиотекар
Вартоломей - монах
Никола - библиотекар
Паоло – монах
Медичите (споменати в романа)
Лоренцо Великолепни (1449-1492). Имало е няколко Лоренцо: Лоренцо „ил Векио" (1395-
1440), Лоренцо „ил Пополано" ди Пиерфранческо (1463-1503), Лоренцо II, херцог на Урбино
(1492-1519) и Лоренцино (1514-1547)
Джулиано (1453-1478) - убит по време на Заговора Паци
Джулио ди Джулиано (1478-1534), папа Климент VII
Джовани (1475-1521), папа Лъв X