– В творбата на църковния отец Амвросий Милански De Officiis Ministrorum, писана през
IV век, съкровището на Цезар е упоменато във връзка с Библиотеката на дявола.
Професор Морети кимна одобрително. Надигна се възрастен мъж:
– Както всички знаят, в произведението на Гай Светоний Транквил De vita Caesarum1 е
включена препратка към писмо, в което Цезар напомня на Клеопатра за тяхна та голяма тайна -
за която, естествено, не обелва и дума, - и споменава също Делфийския амулет, няколко
магически камъка и Bibliotheca Ditis Patris. Т.е. Библиотеката на дявола.
– Трябва да призная, че точно това за мен е нова информация - отвърна професор Морети.
- Пък и не съм чел De Officiis Ministrorum и De vita Caesarum откак бях малко момче. - Смях. -
Шегата настрана: с интерес си отбе лязвам тези сведения и чакам с нетърпение да проуча пре-
пратките. Позволете ми да ви припомня за упоменаванията на съкровището в биографията
Животът и заветът на Мишел дьо Нострадамус в допълнение към бележките в Амвросиевата
De Officiis Ministrorum и De vita Caesarum на Транквил.
IX
Професорът си записа нещо върху лист на катедрата, преди да вдигне очи:
– Но, драги приятели, писмото от Нострадамус до Козимо Велики съдържа и други
удивителни и озадачаващи пре пратки. На едно място упоменава светия библиотекар във връзка
с Bibliotheca Ditis Patris. Това пък как да го тълкува ме? Светият библиотекар... Ние, книжните
плъхове, си падаме по библиотекарите. Ала в съвкупност цялото това нещо става сложно. Един
свят библиотекар едва ли би могъл да се разпорежда в Библиотеката на дявола. А сега ще
направя нещата още по-заплетени, още по-мистични, още по-непонятни. - Той повиши тон. -
Следите ли мисълта ми? - Неколцина в залата изръкопляскаха. Професор Морети се перчеше в
академичното си благоденствие:
– Нека ви върна назад, към една дата, която повечето от вас ще разпознаят: петък, 13
октомври, лето господне 1307.
– Тамплиерите - подвикнаха няколко души.
– Правилно! Християнските рицарски ордени възникват по време на кръстоносните
походи, за да бранят поклонниците и кръстоносците, поели към Светите земи. Орденът на
рицарите тамплиери е учреден от девет френски рицари през 1119 г. Те въвеждат ранна ф орма
на банково дело, издавайки чекове, даващи възможност на поклонниците да избегнат
разнасянето на пари в брой из Европа. Кралските семейства и католическата църква удостояват
рицарите тамплиери с пълна подкрепа и допринасят за засилването и забогатяването на ордена.
Изведнъж обаче оттеглят протекцията си. На 13 октомври 1307 г. стотици завърнали се у дома
тамплиери са арестувани из цяла Франция. Зад арестите стоят френският крал Филип IV и папа
Климент V. На 22 ноември 1307 г. Климент V издава папската була Pastoralis Praeeminentiae, с
която нарежда на всички европейски монарси да арестуват тамплиерите, като в името на
църквата конфискуват всичко, което те притежават. На следващата година прибавя и булите
1 Буквално «Животът на цезарите», издавано многократно и на български под заглавието «Дванадесетте
цезари». Б. р.
Faciens misericordiam и Regnans in coelis. Тамплиерите били ерет ици, проклели Исус Христос,
пише той. Били идолопоклонници, педерасти, почитащи Сатаната. Нямал мяра. Но защо? Дали
тамплиерите не се били замогнали прекомерно? Да не би да били натрупали такава мощ, та да
застрашат и кралската власт, и църквата? Или причината била коренно различна? Резултатът
така или иначе бил съюзяването на френския крал с папата с цел да ги сломят. Аз обаче пак пи-
там: защо? В своите бели мантии с червен кръст тамплиерите били най-известните, всяващи
страх бойци на кръстоносните походи. Лоялни воини на кралете и църквата. Въпреки това
кралят и папата ги нападнали изотзад, когато тамплиерите се завърнали в Европа след загубата
на Обетованата земя. Европа била в криза. Френският крал Филип IV бил затънал в тежки
дългове. Историците допускат, че е арестувал, измъчвал и интернирал рицарите както от
алчност, така и от страх, че тамплиерите ще го предизвикат. А в качеството си на бивш
архиепископ на Франция папа Климент V бил послушен поданик на краля. Направо разтурил
целия орден. Същевременно рицарите били екзекутирани или поставяни под попечителство.
Принуждавали ги да правят лъжливи са мопризнания, които от своя страна допринасяли за
залавянето на други. Не мога да се отърва от мисълта, че зад това трябва да е стоя ло нещо
съвсем различно. Виждам какво се върти в главите ви! Нима не ви личи! Мислите си: та нали