Рейчъл се облегна на стената и се загледа в шкафчетата от другата страна на коридора, след което промърмори:
— Това те кара да погледнеш на нещата с нови очи, нали? Изведнъж светът започва да ти се струва по-голям.
Наивността на въпроса й, незнайно защо, ме раздразни:
— Това е просто един различен начин да пукнеш.
Рейчъл се обърна към мен, но не срещна погледа ми:
— Харесва ти да го раздаваш кучка, а? Предполагам си наясно, че това ще минава само докато си млада и секси. После всичко, което ще ти остане, е възможността да се превърнеш в кисела учителка по история.
Присвих очи:
— Същото важи и за шантавите момичета.
Рейчъл ме дари с най-широката си и най-невинна усмивка до този момент:
— Искаш да ми кажеш, че според теб съм секси?
Добре де, не беше толкова неприятна. Не бих й направила удоволствието да се усмихна в отговор, но почувствах как очите ми ме издадоха. Вратата се отвори. Двете се спогледахме. Предполагах, че що се отнася до съюзници, Грейс можеше да направи и по-лош избор.
Докато влизах, за да се срещна с госпожа Маккей, си помислих, че Рейчъл всъщност беше права. Светът наистина започваше да ми се струва все по-голям с всеки изминал ден.
Четирийсет и осма глава
Нов ден, нова вечер. Двамата със Сам бяхме в „Куикмарт“, на няколко мили от къщата, а небето беше черно като ада. Големият супермаркет на Мърси Фолс беше на още около миля; целта на този смесен магазин беше да спасява хората в моменти от сорта на ох-мамка-му-забравих-да-купя-мляко. Което беше и нашата причина да се намираме в „Куикмарт“. Или поне причината Сам да бъде тук. Отчасти защото наистина нямахме мляко и отчасти понеже, както вече бях започнал да разбирам, той не можеше да заспи, ако някой не му кажеше да го направи. Принципно тази задача се падаше на Грейс, но Изабел се беше обадила, за да ни информира какъв ще бъде точният модел на хеликоптера за лова, и всички бяхме малко изнервени. Грейс и Сам бяха влезли в някакъв безмълвен спор, който включваше единствено размяна на погледи, и в крайна сметка тя беше спечелила, защото започна да прави кифли, а Сам се сви на дивана с китарата си. Ако някой ден Сам и Грейс имаха деца, те със сигурност щяха да развият непоносимост към глутена18 просто като форма на самозащита.
За кифлите ни трябваше мляко.
И така, Сам беше тук за мляко, защото магазинът за хранителни стоки затваряше в девет. Аз, от друга страна, бях в „Куикмарт“, защото ако бях прекарал още една секунда в къщата на Бек, щях да счупя нещо. Откривах по нещо ново във вълчата наука всеки ден, но датата за лова почти беше дошла. След няколко дни от експериментите ми щеше да има толкова полза, колкото и от медицински изследвания на птицата додо19.
Което ни беше довело насред „Куикмарт“ в единайсет часа вечерта. В магазина посочих на Сам към рафта с презервативите, а той ме дари с напълно лишен от веселие поглед. Или беше използвал твърде малко, или твърде много, за да схване майтапа.
Зарязах го и тръгнах между стелажите в магазина, преизпълнен с нервна енергия. Тази боклучава бензиностанцийка беше част от истинския свят. Истинският свят, месеци след като бях видял сметката на НАРКОТИКА, като изчезнах заедно с Виктор. Истинският свят, където аз се хилех на охранителните камери, а някой някъде можеше и да ми се усмихва в отговор. От тонколоните, закачени до знака за тоалетните („само за клиенти“), се носеше тиха кънтри музика. Витрините бяха обагрени в цвета на зелено-черната нощ, каквато съществуваше единствено край бензиностанциите. Всички спяха, за разлика от нас, а аз никога в живота си не се бях чувствал по-буден. Огледах рафтовете с шоколадови десертчета, чиито имена бяха по-добри от вкуса им прегледах по навик таблоидите, за да видя дали името ми не се споменава някъде, хвърлих едно око на безбожно оскъпените лекарства против настинка, които вече не можеха да повлияят на способността ми да шофирам или да спя, и осъзнах, че в този магазин няма нищо, което да искам.
Усетих в джоба си тежестта на мъничкия черен „Мустанг“, който Изабел ми беше подарила. Не можех да спра да мисля за него. Измъкнах количката и я плъзнах по рафтовете, достигайки до мястото, където Сам стоеше пред хладилната витрина с млеката, пъхнал ръце в джобовете на якето си. Въпреки че стоеше директно срещу млякото, погледът му бе зареян в нищото, а мислите му очевидно бяха заети с нещо друго.