— Два процента е добър компромис между пълномасленото или обезмасленото, ако имаш проблеми с избора — обадих се. Искаше ми се той да ме попита за „Мустанга“, да ме попита какво, по дяволите, правя с тази количка. Мислех си за Изабел, за епруветките в хладилника, за първата ми трансформация във вълк, за чернотата на нощта навън, която притискаше прозорците.
— Времето ни изтича, Коул — промълви той.
Електронното звънче над вратата в магазина го възпря да каже повече, както и мен да му отговоря. Не се обърнах, за да погледна кой беше влязъл, но някакъв инстинкт накара кожата отзад на врата ми да настръхне. Сам също не беше извърнал глава, но видях, че изражението му се е променило. Беше се напрегнал. Това беше нещото, на което бях реагирал.
В главата ми проблеснаха спомени. Вълците в горите, щръкналите им, потрепващи уши, показващи, че са доловили нещо. Остротата на въздуха в ноздрите ни, миризмата на сърна, донесена от вятъра, времето за лов. Безмълвното съгласие, че е дошло време за действие.
Чух гласове до касата, когато новодошлият и продавачът се поздравиха взаимно. Сам постави ръка върху дръжката на хладилната витрина, но не я отвори.
— Всъщност може би не ни трябва мляко — каза той.
Това беше Джон Маркс. По-големият брат на Оливия.
Да разговарям с него никога не ми е било лесно — двамата почти не се познавахме, а всяка наша среща винаги беше заредена с напрежение. Сега сестра му беше мъртва, а Грейс беше изчезнала. Искаше ми се да не бяхме идвали тук. Не ми оставаше нищо друго, освен да се държа нормално. Джон беше застанал леко встрани от касата и оглеждаше стелажа с дъвките. Минах зад него. Долових миризмата на алкохол в дъха му, което беше тъжно, защото преди Джон ми се беше виждал толкова млад.
— Здрасти — промърморих едва чуто, но все пак трябваше да ми се отчете фактът, че го бях казал.
Джон ми кимна отсечено:
— Как я караш.
Това не беше въпрос.
— Пет и двайсет и един — каза ми продавачът. Беше слаб мъж с постоянно сведен поглед. Не поглеждах към Джон, докато вадех парите. Молех се да не разпознае Коул. Бях наясно, че всички се намираме в полезрението на охранителната камера над нас.
— Знаеш ли, че това е Сам Рот? — попита Джон. Последва мълчание, докато продавачът не се усети, че той говори на него. Погледна към изобличаващо жълтите ми очи и после към банкнотите, които бях оставил на щанда, преди да отвърне учтиво:
— Не, не знаех.
Знаеше кой съм. Всички знаеха. Изпитах пристъп на доброжелателност към продавача.
— Благодаря ви — казах, докато си прибирах рестото. Бях благодарен не само заради монетите. Коул мина покрай мен на път за вратата. Беше време да си тръгваме.
— Няма ли да кажеш нещо? — попита ме Джон. Долових мъката в гласа му.
Сърцето ми трепна, докато се обръщах към него:
— Моите съболезнования за Оливия.
— Кажи ми защо умря — повиши тон той, правейки неуверена крачка към мен. Дъхът му беше натежал от миризмата на алкохол — силен, чист, наскоро изпит. — Кажи ми защо е била там.
Изпънах напред ръка с дланта надолу. Жест, който казваше Толкова близо е достатъчно. Не се приближавай.
— Джон, аз не зн…
Блъсна ръката ми и при това му движение видях как Коул се раздвижи неспокойно:
— Не ме лъжи. Знам, че си бил ти. Знам го.
Това правеше нещата малко по-лесни. Не исках да лъжа, но този ми отговор не изискваше да го правя:
— Не бях аз. Нямам нищо общо с това, че тя е била там.
Магазинерът се обади:
— Това е разговор, който е по-добре да проведете навън!
Коул отвори вратата. Нощният въздух нахлу вътре.
Джон сграбчи ръкава на тениската ми, близо до рамото.
— Къде е Грейс? От всички хора на този свят защо точно сестра ми, защо Грейс? Защо избра точно тях, откачено копе…
Видях го изписано върху лицето му, чух го в гласа му или го усетих в начина, по който бе хванал тениската ми, но когато замахна към мен, аз вдигнах ръка, за да отклоня удара. Не можех да направя нищо повече от това. Нямах намерение да се бия с него, не и за нещо подобно. Не и когато, наред с алкохола, той беше погълнал и толкова много тъга, че очертанията на света се бяха размили пред очите му.
— Излезте навън — отсече продавачът. — Споровете се провеждат навън. Чао! Приятна вечер!