— Първо ще се поразходя — казах. Бях изпълнен с облекчение, че Кьониг наистина беше този, който изглеждаше. Всичко, свързано с плана му, ми се виждаше толкова крехко и несигурно. — Ако не е проблем.
Кьониг кимна отсечено, все така гледайки ме извинително. Пробва бравата на входната врата. Тя се отвори лесно и той влезе вътре, без да поглежда към нас.
Когато се скри в хижата, аз тръгнах към задната й страна, а Грейс ме последва, след като отскубна един кърлеж от крачола на дънките си и го смачка с нокът. Нямах ясна идея къде точно искам да отида, просто ми се щеше да се отдалеча, да навляза по-навътре сред дивото; предполагам, че ми се искаше да видя езерото. Покрита с дъски пътечка ни отведе сред дърветата на трийсетина метра от хижата, преди да изчезне сред тревата и трънаците. Заслушах се в песните на птиците и звука на стъпките ни. Следобедното слънце обагряше всичко наоколо в отсенки на златистото и зеленото. Вътрешно се чувствах безмълвен, малък и спокоен.
— Сам, това може и да проработи — обади се Грейс.
Не я погледнах. Мислех си за километрите, които ни деляха от дома. В момента къщата на Бек ми изглеждаше като тъжен спомен.
— Тази хижа е страховита — промълвих.
— Може да се почисти — каза Грейс, след което повтори: — Това може и да проработи.
— Знам. Знам, че може.
Пред нас се издигаше голямо възвишение, увенчано със скали, по-дълги от фолксвагена ми, блестящи и гладки, сякаш оформени от морските вълни. Грейс се спря само за секунда, преди да се покатери нагоре, а аз я последвах, така че скоро двамата застанахме на най-високата точка от полуострова, която бяхме достигали до момента. Дори и тя обаче се оказа недостатъчно висока, за да видим върховете на най-старите дървета. Споходи ме лек световъртеж, предизвикан от усещането, че земята под нас се движи, а самите ние сме се приближили малко повече до небесата. Никога не бях виждал толкова високи борове в Мърси Фолс. Един от тях се издигаше близо до възвишението и Грейс протегна ръка, за да прокара пръсти по кората му със замечтано изражение:
— Толкова е красиво — промълви тя, след което изви врат, за да види извисяващия се над нас връх на бора.
Имаше нещо прекрасно в начина, по който изглеждаха устните й, леко разтворени от изумление; имаше нещо прекрасно в извивката на гърба и краката й, а самата тя изглеждаше толкова на място върху тези скали, издигащи се насред нищото.
— Толкова е лесно да те обича човек — казах аз тихо.
Грейс отдръпна ръка от ствола на дървото и се обърна към мен. Наклони глава на една страна, все едно току-що й бях казал някоя загадка и тя трябва да отгатне отговора:
— Защо изглеждаш толкова тъжен?
Пъхнах ръце в джобовете си и се загледах в земята под скалата. Там долу имаше дузина различни нюанси на зеленото, стига човек да се загледа по-внимателно. Като вълк бих могъл да видя само един от тях.
— Това е мястото. Но аз ще бъда този, който трябва да го направи, Грейс. Коул иска да стане така. Не можем да хванем с капани всичките вълци, а и нямаме достатъчно хора, за да ги превозим дотук. Единственият ни шанс е някой да ги поведе, а този някой трябва да бъде вълк, запазил човешките си спомени за посоката. Исках това да бъде Коул. Разсъждавах по този начин: ако всичко е логично и справедливо, трябва да бъде той. Той обича да бъде вълк. Това е неговата наука, това са неговите играчки. Ако светът беше справедлив, Коул щеше да бъде този, който да ги поведе. Само дето няма да стане. Той ми каза, че не може да запази нищо в главата си, когато е вълк. Каза, че е искал да го направи, но не е успял.
Чувах дишането на Грейс, бавно и внимателно, но мина доста време, преди тя да се обади:
— Ти вече не се трансформираш.
Знаех решението на този проблем. Беше ми пределно ясно.
— Коул може да ме трансформира отново.
Тя измъкна едната ми ръка от джоба и положи присвитите ми пръсти върху дланта си. Можех да усетя лекия й, стабилен пулс под палеца си.
— Бях започнал да възприемам това за даденост — казах, докато бавно движех пръстите си по кожата й. — Бях започнал да смятам, че никога повече няма да ми се наложи да го правя. Бях започнал да се харесвам като личност.