След като се беше върнал да живее в къщата на Бек — всъщност, не, в моята къща — Коул я бе превърнал в някакъв зловещ извънземен пейзаж. Изглежда не можеше да направи нищо по въпроса: самото му съществуване носеше разруха и хаос. Той разпиляваше всичките налични компактдискове по пода на гостната, оставяше телевизора включен на информационните канали, беше загорил нещо лепкаво в един от тиганите, който бе забравил върху печката. Подовете на долния етаж бяха покрити със следи от нокти, които водеха от стаята му към банята и после обратно; непонятни думи, изписани с вълчата азбука. Без някаква логична причина вадеше всичките чаши от всички шкафове в къщата, след което ги подреждаше по големина върху кухненския плот, оставяйки вратите на шкафовете отворени, или пък гледаше до средата дузина стари, осемдесетарски филми, след което зарязваше непренавитите касети на пода пред видеото, което беше изкопал от мазето.
Първия път, когато се прибрах вкъщи и заварих цялата тази бъркотия, направих грешката да приема всичко това лично. Отне ми няколко седмици, за да осъзная, че аз нямам нищо общо с цялата работа. Той имаше нещо общо с нея. Коул просто смяташе, че светът се върти около него във всеки един момент, без изключения.
Излязох от фолксвагена и се насочих към къщата, не възнамерявах да се задържам тук за дълго, така че музиката на Коул нямаше да ми е проблем. Бях си съставил наум списък с неща, които трябваше да взема, преди да изляза отново. Фенерче. Бенадрил4.
Клетката от гаража. Щях да мина през магазина, за да взема телешка кайма, в която да сложа лекарството.
Опитвах се да реша дали човек все още притежава свободна воля във вълчата си форма. Дали не се проявявах като пълен изрод, задето планирах да надрусам гаджето си, да я завлека вкъщи и да я заключа в мазето. Просто знаех, че… има твърде много начини един вълк да се прости с живота си по нелеп начин: да се забави, докато пресича шосето, да не успее да улови нищо в продължение на няколко дни, да пристъпи в двора на някой пиян селяк с пушка.
Знаех, че мога да я изгубя.
Също така знаех, че не мога да преживея още една нощ с тази мисъл в главата си.
Когато отворих задната врата, басовият ритъм се разля сред звука на останалите инструменти. Вокалистът ми крещеше с глас, изкривен от силата на звука: Задуши се задуши се задуши се. Тембърът на гласа ми се стори познат и аз внезапно осъзнах, че слушам НАРКОТИКА, надънена до степен да объркам електронния брейкбийт с ударите на собственото си сърце. Гръдният ми кош вибрираше в такт с музиката.
Не си направих труда да извикам на Коул, че съм се прибрал; и без това нямаше начин да ме чуе. Забравените светнати лампи бележеха движението му из къщата: през кухнята, надолу по коридора към стаята му, в банята на долния стаж и след това в гостната, където се намираше уредбата. Можех бързо да го открия, но в момента нямах време да преследвам и него, и Грейс. Открих фенерче в шкафа до хладилника и взех един банан от плота, след което се насочих към гостната. Миг по-късно се спънах в мръсните обувки на Коул, захвърлени небрежно пред вратата. Чак сега забелязах калните следи по пода на кухнята, проблясващи под мътната жълтеникава светлина на лампите.
Прокарах пръсти през косата си. В мислите ми изплува псувня, но така и не я произнесох гласно. Какво ли би направил Бек с Коул?
Внезапно си спомних за кучето, което Улрик беше довел веднъж вкъщи след работа — едър ротвайлер, необяснимо защо кръстен Шофьор. Тежеше колкото мен, имаше малко белези около бедрата и беше ужасно дружелюбен. Нахиленият до уши Улрик говореше за кучетата пазачи, за шуцхунд5 и за това как ще обикна Шофьор като роден брат. В рамките на няколко часа след пристигането си Шофьор успя да изяде три килограма говеждо, да сдъвче корицата на биографична книга за Маргарет Тачър — мисля, че изяде и цялата първа глава — и да остави димяща купчинка с лайна върху дивана.
— Разкарай този проклет ланголиер6 оттук! — нареди Бек.
Улрик нарече Бек wichser7 и си тръгна заедно с кучето. Бек ми каза никога да не използвам думата wichser, защото това е нещо, което некултурните немци казват, когато знаят, че са сбъркали, и няколко часа по-късно Улрик се върна без Шофьор. Във всеки случай никога повече не седнах върху онази половина от дивана.
Само дето аз не можех да изритам Коул навън. Той просто нямаше къде другаде да отиде. Пък и не беше чак толкова непоносим. Непоносима беше концентрираността на шумното му присъствие, която не можех да разредя по никакъв начин.
4
Противоалергично лекарство. Един от основните странични ефекти е предизвикване на сънливост. — Б.пр.
5
Създадена в Германия в началото на миналия век комплексна система за обучение на кучета. — Б.пр.