— Разгонени простаци! — без предупреждение изрева русият атаман, стряскайки бандитите, които отстъпиха назад с внезапно страхопочитание. Страстите им бързо охладняха под ледения поглед, насочен към тях. — Какво си мислите, че правите? Да я смачкате до смърт, преди да сме си тръгнали оттук, това ли искате? Така ли трябва да се отнасяте към подобна рядка плячка? Гръм и мълния! Може да ни донесе доста пари жива! Оставете я веднага и се дръпнете настрана! От този момент птичката е моя!
Оглеждайки ги предизвикателно, князът на разбойниците подкара своя жребец сред бързо разтворилите се пред него редици на обесниците. Двете жени с мъка овладяха смайването и ужаса си, когато негодникът се доближи, защото в негово лице те виждаха същата заплаха както от хората му, но в единствено число. Смразяващото поведение не даваше основания и за сянка от надежда, че желанията му ще бъдат поне мъничко по-почтени.
Преметнал мускулеста ръка през резбованата ябълка на седлото си, разбойникът бавно и внимателно огледа отгоре-надолу изящното тяло на Зиновия. От високото седло той можеше да се наслади на наистина съблазнителната гледка на дълбокия процеп, спускащ се между белите гърди. Зиновия се опита да защити достойнството и скромността си, като леко се извърна от опипващия поглед, придържайки разкъсания корсаж над гърдите си, но мъжът определено беше заинтригуван от видяното. Нехайната му усмивка издаде само малка част от неговия възторг, докато се извиняваше.
— Простете, че толкова се забавих да ви се притека на помощ, болярке. Хората ми са склонни да не се лишават от развлечения, когато могат да ги намерят и да възстановяват справедливостта там, където им се струва нарушена.
— Справедливост ли казваш! — изсумтя Али, вбесена от думите му. — Не беше ли наше право да се защитаваме срещу тези изпаднали бандити!
Мъжът не обърна внимание на негодуванието на дребничката прислужница и отговорът му беше предназначен за господарката:
— Хората, които виждате наоколо, са били лишени от целия си имот и доведени до положението на роби и затворници поради причини, неведоми за невинните. Мразим богатите боляри, горделиви със силата си, като изчадия на дявола. Повярвайте ми, болярке, ако приличахме на тях, можехме да увеличим скръбта ти, като избием твоите хора. Лакеят и капитанът на твоята стража имаха глупостта да ни се противопоставят, така че бъди благодарна, че са още живи, макар че може и да размисля. — Бандитът небрежно махна с ръка към групичката стрелци, на които беше заповядано да слязат от конете. — Всеки, които вдигне ръка срещу нас, рискува живота си.
Зиновия гордо вирна брадичка, осъзнавайки, че тя леко трепери, защото беше уплашена до дъното на душата си. Въпреки възпитаните изрази на мъжа, тя беше парализирана от мисълта, че пред нея в действителност стои свиреп варварин, подобен на тези, които едно време бяха яздили в армиите на Чингиз хан и монголските орди, само дето небесносините му очи и русата коса говореха за друго родословие. Лицето му беше почерняло от слънцето, а на твърдата квадратна челюст имаше едва забележими бакенбарди. Косата му бе толкова късо подстригана, че приличаше повече на прилепнала шапка. И определено бе толкова хубав, колкото поведението му заплашително.
Мъчейки се да потисне треперенето на гласа си, Зиновия попита:
— Какво възнамерявате да правите с нас — вие и приятелите ви?
Мъжът й се усмихна отгоре с безкрайно самолюбие:
— Да споделим част от богатството ви… — погледът му се разходи по нея с алчно предвкусване, преди да добави. — А може би за известно време и удоволствието от вашата компания.
Той отметна назад глава и гръмогласно се разсмя, сякаш възхитен от собственото си остроумие, после се овладя и отсечено я поздрави, удряйки се с ръка по широките гърди:
— Позволете ми да ви се представя, болярке. Аз съм Ладислас, незаконен син на полски княз и казашко момиче, а тези — той направи широк жест с ръка, обхващайки парцаливите си съучастници — са моите придворни. Те ми служат добре, нали?
Бандата негодници се засмя при остроумието му, но тази декларация предизвика само поредното изсумтяване от страна на Али:
— Невъзпитано копеле! — изкрещя тя. — И при това крадец.
Ладислас се забавляваше от избухливостта на дребната като муха женица. Той се засмя леко и подкара жребеца си няколко крачки напред, така че да застане между прислужницата и господарката й.