— Да, такъв съм, жено. Баща ми искаше да изплати дълга си, като ме види обучен да говоря и се държа като благородник, но нямаше желание да ме дари с името или титлата си. Така че ето ме това, което съм.
От очите на Али просто изскачаха искри от възмущение и като вдигна импровизираното си оръжие, тя се хвърли към жребеца, но със светкавично движение Ладислас изби с ритник тоягата от ръцете й и отхвърли старицата настрана. Али се олюля и отстъпи няколко крачки, преди да си възвърне равновесието. През това време мъжът прехвърли крака си през ябълката на седлото и се спусна на земята. Но преди да е направил и крачка, прислужницата се отзова пред него и го нападна отново с тоягата си. Мускулестата ръка се протегна почти нежно, за да избие цепеницата, но Али се вкопчи в ръката и увисна на нея с упоритостта и опита на човек, често поддавал се на избухливия си темперамент. Сприхава като оса, пропъдена от опашката на кон, тя заби дребните си зъби в тъмната кожа. Дълбок тътен се разнесе от могъщите гърди на Ладислас и той се отърси от нея. В следващата секунда юмрукът му се стрелна напред и твърдите кокалчета уцелиха безпогрешно дребната сбръчкана брадичка. Силите не бяха равни. Очите на Али се извъртяха нагоре, тя потъна в черната празнота и бавно се отпусна на земята.
— Тииии, звяр такъв! — извика Зиновия, бързо набирайки ярост. Вбесена от отношението към прислужница й, тя се метна към него и заблъска гърдите и главата му с деликатните си юмручета, търсейки отмъщение, но Ладислас просто вдигна ръка и я отстрани със смях. Зиновия се олюля, но запази равновесие и от нея се изтръгна порой оскърбителни епитети:
— Страхлив, некадърен палячо! Мошеник! Невъзпитан дървеняк! — тя се забави няколко мига, за да си поеме дъх, сетне продължи по-тихо, но също толкова язвително. — Това ли беше най-великият ти подвиг? Какво чувам от теб, простако? Да не би да имаш кураж да се изправиш пред някой с твоя ръст? Или крехките тела са по-добър обект за твоя героизъм?
Ладислас препречи пътя й, когато тя се опита да отиде до прислужницата, но когато вдигна поглед към него, той внезапно се убеди, че никога не е виждал по-разгневени зелени очи. Пускащите искри зеници почти го опърлиха в негодуванието си.
— Няма защо да се горещиш, госпожице — успокои я той. — Прислужницата ти ще се отърве жива и няма да има с какво друго да се похвали, освен с главоболие.
— О, може би трябва да ти бъда благодарна за вежливостта и грижите към нас? — язвително отвърна Зиновия. Вбесяваше се от това, че самата тя и нейните хора бяха напълно безпомощни пред прищевките на тези безсърдечни негодници и че единственото, което може да направи, е да ги оскърбява. — Вие посегнахте на капитана на моята стража! На лакея ми! А сега и на вярната ми прислужница! Спряхте каретата ми на този безлюден път, като позволявате на вашата банда главорези да правят каквото си искат с нас. Ще ме накарате ли, княже-звяр, да падна на колене пред вас и смирено да помоля за прошка, че съм се осмелила да пътувам там, където броди вашата банда? Ха! — тя отметна глава и саркастично се изсмя. — Ако имах оръжие, господине, това щеше да е последният ви миг! Ето как оценявам мотивите ви или грижата ви за нас! Не се и съмнявам, че вашият баща, който и да е той, горчиво съжалява за резултата на една лекомислено прекарана нощ!
Подпрял грамадните си юмруци на кръста си, Ладислас от сърце се забавляваше с нейните заплахи.
— Сигурен съм, болярке, че старият мошеник има пълно основание да съжалява, защото аз се отнасям към него със същото уважение, както той към мен. Само гордостта, че има син след цяла рота дъщери го накара да се погрижи за обучението ми. Дори се опита да ме вкара в къщата си, след като жена му умря, но сестрите ми не можеха да понесат да живеят под един покрив с копелето на баща си и му надуха главата, че е донесъл такъв позор на семейството.
— И позорът е достигнал истински разцвет след, като сте станал крадец и негодник! — отвърна Зиновия. — А сега явно полагате сериозни усилия да си отмъстите на баща си, като си го изкарвате на други с беззаконните си деяния.
— Възхитително въображение, госпожице — каза Ладислас с весели искрици в погледа. — Не само сте красива, но и остроумна. — Той се засмя и оправда повечето от опасенията й. — Да смятате, че ще се отдам на мъст сега, когато имам тъй рядката възможност да се насладя на съкровище като вас, значи да ми приписвате по-голяма отмъстителност, отколкото притежавам. Прекрасна болярке, сърцето ми е изпълнено много повече с нежност!
Зиновия вкопчи пръсти в гънките на полата си, решена да не издаде колко е уплашена всъщност от този мъж и процеди през зъби: