Спечелил тази схватка, но още не и войната между двете им воли, Ладислас отпусна хватката си и одобрително плъзна ръка нагоре по голото бедро. Зиновия възмутено изохка и отново реагира бурно. Нададе постепенно извисяващ се гневен писък, вдигна ръка и го зашлеви по бузата с такава сила, че накара ушите му да писнат.
— Махни мръсните си ръце от мен, нахална змия! — от очите й просто се сипеха пламъци. — Царят ще ти вземе главата за това!
Ладислас не откъсваше поглед от нея, докато измъкна ръката си и бавно прокара кокалчета по своята пламнала буза. Правилно беше преценил, че тази дама не е от тихите и свенливите. Напротив, тя непрекъснато доказваше, че ни се води, ни се кара във всякакъв смисъл на думата.
— Преди да дойде този ден, болярке — изръмжа той — безценният ти цар ще трябва да намери мъже, способни да ме хванат. Носят се слухове, че си е наел офицери от чужбина да обучават войниците му във войнските изкуства, но дори и те няма да ме победят. Няма човек в армията му, който да не съм надвил вече. Погледни нататък, ако се съмняваш — и в потвърждение на думите си той посочи стрелците, скупчени заедно. После се пресегна, сграбчи двете й китки и я придърпа, докато очите му се изравниха с нейните. — Ако си толкова глупава, че се надяваш някой храбър юнак да те спаси — тук вирна брадичка към здраво овързания капитан Некрасов, после също толкова небрежно към вбесения Иван Воронски, който в този момент се подчиняваше на заповедта да свали дрехите си — тогава си градиш празни илюзии. Никой няма да ти се притече на помощ, поне никой от тези тук.
Зиновия сви пръсти и се опита да вдигне ръка, за да издере лицето му.
— Няма значение, княже-звяр — изсумтя тя — ти ще си платиш за това оскърбление. Ще те пленят, ще те осъдят и ще те обесят. И аз ще съм там да гледам! Обещавам ти!
Ладислас само се изсмя на жалкия й опит.
— Напротив, болярке, тъкмо ти ще бъдеш пленена и ще си платиш. Ти си моя пленница докато не ми омръзне да…
Последните му думи бяха заглушени от оглушителния пукот на пистолетни изстрели, а над просеката се надигна внезапна врява. Ладислас рязко се обърна и видя как в същия момент трима от неговите хора се свличат на земята. За миг той сякаш се вцепени, когато пред очите му четвърти се килна напред на седлото и бавно пада в пръстта, където остана да лежи в гротескно вцепенение, с широко отворени очи, безсмислено вторачени в потъмняващото небе.
Тясната просека се огласи от нов залп, който се сля с тътена на подкови, когато голяма група войници се появи сред дърветата. Начело на атаката бясно препускаше покрит с прах офицер с шлем, който размахваше сабя над главата си, а стъписаните негодници един през друг хукнаха да се спасяват. Докато разбойниците се осъзнаят, войниците вече ги връхлетяха. Жребецът на офицера беше излязъл далеч пред тези, които го следваха и бандитите решиха да обградят този противник, осмелил се да се втурне сам сред тях. С див устрем те се нахвърлиха отгоре му едновременно, възнамерявайки да свалят този безумец от седлото и там да се разправят с него, но като ангел отмъстител мъжът размаха сабята си и въздухът около него се огласи от предсмъртни писъци. Един след друг те бяха пронизвани от умелите, смъртоносни удари на неговата сабя, докато накрая сърцата им не се изпълниха с ужас.
Този човек изглеждаше неуязвим за оръжията на враговете си, но от края на скупчените около него мъже един грамаден, широкоплещест Голиат вдигна някакво копие и го метна към офицера. То се удари в шлема му и го отнесе. Конникът се олюля на седлото, предизвиквайки възторжен рев от страна на разбойниците, сетне бавно клюмна напред и се обгърна с ръка врата на коня. Тръсна глава, сякаш се опитваше да проясни съзнанието си, а бандитите си възвърнаха куража, убедени, че офицерът е сериозно ранен. Те бяха също толкова сигурни, че сега ще могат да стоварят върху него отмъщението си с пълна сила.
Може би никой не очакваше този момент с по-голямо нетърпение от Ладислас, който наблюдаваше с нарастващо задоволство как хората му се готвят да се разправят с врага. Зиновия можа само да простене отчаяно, когато чу оглушителните триумфални викове на обесниците, които вече празнуваха победата си. Те се нахвърлиха едновременно върху жертвата си, за да я довършат, и само част от секундата по-късно осъзнаха грешката си. Макар и зашеметен, офицерът осъзнаваше на каква опасност е изложен и реагира с комбинация от опитност и интуиция. Накара коня си да се завърти, за да задържи настрана враговете, като същевременно размаха сабя широко встрани, почти отнасяйки главите на неколцината, които се бяха осмелили да поведат мнозинството. Когато накрая мъглата пред очите на офицера се разсея, окървавеното острие проблесна отново, прицелено по-точно, като поразяваше жертвите си и ги просваше бездиханни в пръстта.