Зиновия се въздържа да се присъедини към оплакванията на Иван. Вместо това предпочете да държи кърпичката на мястото й и да не се излага на уханията, които се носеха от одеждите му. Тя беше дълбоко благодарна също и за тъмнината, която прикриваше кървавите петна по дрехите, защото предпочиташе да остане в неведение къде точно е бил промушен предишният им собственик.
Мина доста време, след като потеглиха, преди Зиновия да се сети, че не се е опитала да изпрати някой от хората на капитан Некрасов да потърси офицера, който й се бе притекъл на помощ. Помисли си, че той може би лежи ранен или мъртъв в гората заради нейната безотговорност, която можеше да се оцени и като позорна неблагодарност. Тя се укоряваше, че се е грижила само за собствената си безопасност, забравяйки за сигурността и благополучието на този, който бе рискувал живота си, за да я спаси. Не се бе държала по-добре от Иван, който без да каже и дума и да мръдне пръст, стоеше настрани и гледаше как онези негодници посягаха към нея. Нямаше с какво да се гордее и не вярваше, че скоро ще намери облекчение от потиснатостта, която внезапно я обхвана.
ТРЕТА ГЛАВА
Голямата златна луна се гушеше като новородено бебе в прегръдките на извисяващите се борове, ели и смърчове. Сетне сияйното кълбо постепенно се измъкна от земните пазви и полетя в широка дъга през нощното небе. Безброй ясни звезди бяха посрамени от лъчите на голямото нощно светило, а най-много сред тях онези, които блещукаха наблизо. В срама си те скриха по-скромния си светлик зад сияйния му ореол. Далеч под нейната орбита лунните лъчи милостиво осветиха пътя, който се виеше през малкото селце и раздвижиха отблясъците по шумолящите листа на крайпътните дъбове и брези, превръщайки ги в сребристи съзвездия всеки път, когато нежният полъх на вятъра ги докоснеше.
Войниците и каретата пресякоха набраздената от коловози улица, преминаха покрай редиците от сиви дървени къщи, украсени с боядисани орнаменти и ажурни резбовани фронтони, обърнати към пътя. Малките пристройки, настанени като парцаливи поли зад къщите, бяха свързани с широки стобори, за да образуват своеобразна първа преграда срещу ледените ветрове, които брулеха зиме селцето.
Разнообразни физиономии, млади и стари, се налепиха по прозорците и вратите, когато величествената карета изтрополи покрай тях с опашката си от раздърпани стрелци. Дори и на лунна светлина си личеше великолепието на каляската. Не остана незабелязано и рязко контрастиращото с нея жалко състояние на ескорта. За всички наблюдатели бе ясно, че войниците и тяхното снаряжение са пострадали сериозно. Мръсни, опърпани, в синини и рани, малката групичка мъже предизвика всякакви предположения за премеждията, които са ги докарали до това състояние.
Никой не съзнаваше колко зле изглежда вида им по-ясно от капитан Некрасов, офицерът, чието снаряжение винаги светеше и който бе образец за етикет. Под отсечените му команди конниците влязоха в градчето в стройни редици, което им придаде някаква сянка от иначе липсващото им достолепие. Ескортът запази стоическо мълчание, когато преминаваше покрай дървена черква с едно кубе, но когато Стенка спря каретата пред една доста голяма страноприемница, край която се забелязваше баня, откъм покритите с кал стрелци се разнесоха въздишки на облекчение. Те наскачаха от конете си.
Капитан Некрасов влезе в страноприемницата, за да даде необходимите разпореждания за удобното настаняване на хората, които охраняваше. Превързаната му ръка и окървавения кафтан привлякоха множество любопитни погледи, но нищо не може да спре царския офицер, решен да изпълни дълга си. Тъй като не искаше да обърква допълнително ханджията с гледката на две раздърпани и разрошени жени, Зиновия предпочете да изчака зад вратите на каретата, помагайки според силите си на Али, чиято мъртвешка бледност рязко подчертаваше червено-черната синина на дребната й брадичка.
Иван Воронски тихо се измъкна от каляската и прибягна към църквата, за да си потърси по-подходящи дрехи за следващия ден. Той се промъкваше крадешком, придържайки шапката си с вдигната ръка, за да засенчи лицето си и да осуети всяка възможност да бъде разпознат, колкото и малка да бе тя. Внезапното му тръгване все пак позволи на Зиновия отново да диша нормално, за което бе дълбоко благодарна.