Выбрать главу

— Предупреждавам ви, отровни червеи такива! — пискливо и пронизително извика тя. — Първият звяр, който посегне на болярката Зиновия, ще си има работа с мен. Може да ме надвие, но се кълна, че после ще съжалява!

Заплахата беше посрещната с бурен кикот и развеселените бандити, без да й обръщат внимание, продължиха да настъпват с протегнати мърляви ръце. Али бе злонравна като стар татарски войн и размаха тоягата със злобна решимост, натъртвайки множество кокалчета и пръсти, пресягащи се към нейната господарка. Коварните удари на тоягата разпалиха страстите и изпод оголените зъби се разнесе гневно ръмжене. Бандитите започнаха да се скупчват по-близо около нея, за да покажат на дребничката жена колко лесно могат просто да я смачкат с ботушите си.

От наблюдателната си точка далеч от епицентъра на разправията капитан Некрасов не изпускаше събитията от поглед и усети, че е напълно забравен. Бъркотията му даде възможността, която очакваше, за да се намеси в защита на дамите. Твърдо решен да направи нещо, той се възползва от шанса, наведе се на седлото и протегна ръце, за да сграбчи един близък конник. Частица от секундата по-късно във въздуха се разнесе оглушителния тътен на пистолетен изстрел, предвестник на куршума, който се впи в ръката му със зашеметяваща, разкъсваща болка. Той нададе болезнен стон и притисна ръка към червеното петно, цъфнало на ръкава му. После се огледа и видя дулата на поне четири кремъклийки да се насочват заплашително срещу него. Още толкова мъже се бяха запътили към него, за да предотвратят намесата му, а по гнева, изписан на лицата им, си личеше, че твърде охотно биха използвали оръжията си.

Един опърпан негодяй се доближи до капитана и размаха мускета си пред гърдите му.

— Ще умреш, капитане! — заплашително изръмжа той. — А си мръднал, а съм те очистил на място! — Той щракна с мърлявите си пръсти, за да му покаже как лесно биха могли да го изпратят на онзи свят. — Ей така.

Капитанът отклони поглед от бандита, тъй като сред разбойниците започна някакво движение, те бързо се отдръпваха, за да направят път на още един гигант, този път рус и гладко избръснат, който небрежно подкара коня си през техните редици. От кремъклийката, която новодошлият държеше в дясната си ръка, още излизаше дим. Той пъхна пушката в калъфа на седлото си и се ухили на Николай Некрасов.

— Вашият опит да защитите дамата срещу толкова много врагове, капитане, ме карат да мисля че сте или глупак, или крайно безразсъден човек. Погрижете се за вашия собствен живот и може би ще доживеете до утре.

По бързината, с която разбойниците му отваряха път да мине с жребеца до място, откъдето по-лесно да наблюдава и направлява действията им, ясно си личеше, че той е техен водач. Що се отнася до пленниците, у тях се събудиха мрачни подозрения, че този е още по-опасен от подчинените си.

Разбойниците предпазливо наблюдаваха водача си, опитвайки се да отгатнат настроението му и като не видяха други обезпокоителни признаци освен една презрителна усмивка, приеха мълчанието му за одобрение и избухнаха в гръмогласен кикот. Нарасналата тълпа отново насочи вниманието си към младата болярка. Не обърнаха никакво внимание на Али, която беше просто сплескана от телата им като в смазващо менгеме, което буквално не й позволяваше да помръдне.

Зиновия се дърпаше от протегнатите към нея ръце, ужасена от наближаващата я участ и безкрайно погнусена от мръсните пръсти, които се пресягаха да я сграбчат. Сякаш бяха едно тяло, задвижвано от обща душа, мъжете пристъпиха крачка напред, а тя отстъпи стъпка назад. Навсякъде около себе си Зиновия виждаше очи, горящи от похот и макар да се дърпаше от грабливите ръце, пращенето на дрехите й свидетелстваше за желанието да разбулят съкровищата, които бяха останали скрити от поглед. Шапката й беше бутната на земята, един от бухналите й ръкави бе отпран от рамото. Колосаните плисирани дантели на яката не бяха пощадени от хищните ръце, както и нежните копринени дипли, които украсяваха корсажа. С нарастващ ужас Зиновия се опита да се скрие от сгърчените пръсти, които раздираха корсажа й, разкъсвайки плата и откривайки колоната от слонова кост на нейната шия и нежните възвишения над бродираната й риза. Гледката на млечнобялата плът почти влуди мъжете и те трескаво се запресягаха да раздерат това, което бе останало за късане.