В очите му се появи познатият стоманен блясък, придобит преди доста години.
— Дзог, идваш ли с мен или не идваш? — попита той настоятелно.
— Естествено, че ще тръгна с теб. Какво да те правя? Приятел си ми. Но нареди да приемат дракончетата в нещо като детска градина. Не искам да ги оставя на възпитанието на простите ми жени.
— Считай го за уредено — каза Барди и излезе от обора.
След още месец от пристанището на Омала тръгна флотилия, съставена от осем бойни кораба, оглавена от Завоевател и придружена от специализирания, който влачеше платформата на Дзог, Бойното морско формирование отново потегли към Америка. Учените от Университета в Славна победа бяха успели да се справят с направата на радиостанции и между капитаните на плавателните съдове се осъществяваше непрекъсната радиовръзка.
Този път пътешествието на корабите, задвижвани от парни машини, постави нов рекорд по време на придвижването си до новия континент. Бреговете на Мохика се показаха точно след трийсет дни, през които нямаше никакви произшествия. Нямаше гарвани, нямаше и изненади от страна на атлантите. С помощта на специализираната платформа, Дзог, колата и хладилния фургон, бяха разтоварени на американския бряг, заедно с многобройните коне.
— До Теночтан ще се добера по-бързо, ако използвам гумите на превозното си средство — заяви кралят на дракона. Надявам се да долетиш дотам преди мен. Ще се постарая и да се видя с Мокатек, за да разбера в какво се състои неразбирателството му с Малона.
— Тръгвай! Нека да те пази богът на драконите, ако има такъв — рече Дзог. Не забравяй да вземеш със себе си освен Рок и някой от командосите му, както и някой от радистите. Освен радиостанция, постави в багажника на колата достатъчно резервно автоматично оръжие и гранати — така, за всеки случай. А за мен осигури достатъчно замразени овнешки бутове, които ще изпратиш с фургона. Знаеш, че ниската им температура не ме притеснява да ги изяждам с удоволствие. Вземи и самара ми, може би по-нататък ще се наложи да го използваш. Колкото до летенето, изглежда, че отново ще трябва да се напъна. Ще ми бъде трудно, но ще се опитам да се постарая, въпреки че вече съм доста стар дракон.
Барди се раздели с него, реши да не изчака пренощуването, изпълни съветите му и не след дълго, придружен от Рок, един от командосите и радиста, натисна педала на газта на колата и се отправи към Теночтан, въпреки лошите условия на местния терен. Последваха ги доста добре въоръжени конници, които почти не изоставаха от превозното му средство.
Колата подскачаше при всяка неравност, но това трая само докато успяха да се измъкнат от джунглата. Все пак водородният й мотор, високото й окачване и добрите й гуми позволиха да се доберат до първото селище, после излязоха на примитивният път, построен от жителите на тази страна. Придвижването към Теночтон стана по-лесно.
В отдавна завоюваното следващо селище не се оказа присъствие на атланти, масивните врати на входа му бяха незабавно отворени и кралят бе посрещнат с почести от шефа на местния гарнизон, организиран от него.
— Е, този път нямаме неприятности — каза Рок на Барди, който бе седнал на седалката до него. — Предполагам, че ще пренощуваме без проблеми.
— Изглежда, че е така. Само трябва да изберем подходящи жилища.
Изборът не продължи дълго. Кметът или старшината на селището им предостави две от най-добрите, заслужаващи уважение къщи и въпросът бе приключен.
На другия ден Барди продължи придвижването си към Теночтан. Когато свитата му стигна до Тучока, в който град също не се откриха проблеми, той излезе от превозното си средство и поиска кон за по-нататъшното си придвижване. Междувременно разбра, че бащата на Малона е починал.
— Да те придружа ли? — попита Рок Свенсон.
— Разбира се — отвърна Барди. — За къде съм, без теб?
Малката планинска пътека насочи малобройната група от конници, предвождана от краля към територията на патлоките и към селището на Мокатек — засега все още съмишленик и поддръжник на политиката на Обединеното кралство в Америка. В тази дипломация единственият отговорен за крехкото равновесие бе вожда на тези племена и кралят искаше да се срещне с него. След няколко часа път, накрая това се случи.