— Този път няма да се плюем — рече Барди, след като го прегърна. — Пристигам с най-добрите си намерения.
— Разбрах, че този акт на голяма любезност не ти е много приятен — отвърна му Мокатек. — Сигурно вече си разбрал, и може да ти е неприятно, но трябва да заявя, че Малона ме измами напълно. Независимо от факта, че ти беше доста близка. Въздържах се от всякакви действия, преди да се видя с теб. Трябва да решим как да се справим с нея.
Речта на Мокатек на ландирски език изглеждаше точна и съвършена, изглежда че той беше положил усилия да усвои добре чуждия език и притежаваше вродената способност да се справи с това. На Барди не му оставаше друго, освен да се възхити от интелигентността на индианския вожд.
— Донесох ти деликатеси за хапване — заяви той. — Е, и нещо за пийване. От неприкосновените запаси на Дзог.
— Добре си се сетил, но това не решава проблема с Малона — усмихна се Мокатек.
— За това съм тук, за да го разрешим — заяви кралят.
— Тя не спази установените условия. Започна да ни изнудва и бави с плащането на частта от данъците, както се бяхме разбрали с теб и племената на патлоките сега гладуват, без да имат възможност да нападнат някои от градовете, за да се снабдят със средства за прехрана. Мисля, че доста ти помогнах в сраженията с атлантите. Би трябвало да бъдеш благодарен и справедлив.
— Точно такъв ще бъда. Малона повече няма да дирижира нещата в тази страна, а ти се надявам да ми останеш приятел. За това съм пристигнал.
— Разбира се, нали толкова пъти сме се напивали заедно — каза Мокатек и го прегърна на свой ред. — Винаги можеш да разчиташ на мен.
Барди и Мокатек се разделиха в особено състояние. Първият едва успя да се качи на коня си, а вторият едва не падна на прага на къщата си, преди да го изпрати. Естествено за това бяха виновни двете бутилки уиски, подарък от дракона, които извършиха ново обединяващо действие.
На следващият ден, кралят, все още не напълно изтрезнял, продължи пътя си към Теночтан. Премина през градовете до него, направи преглед на гарнизоните им и установи, че властта на Обединеното кралство е наложена в тях. Смесените бракове изобщо не бяха нарушили смисъла на неговите директиви. На третия ден кралската свита, съставена от моторното превозно средство, докарано не без усилия от Дасо от Тучока, придружено от група добре въоръжени конници, пристигна в столицата Теночтан и спря пред двореца, станал свидетел на окончателното поражение на атлантите. Внушителното попълнение на кралските сили бе посрещнато от Дого, който изглеждаше доста блед и разстроен.
— Добре дошли, Ваше Величество — каза той и пристъпи от крак на крак — Не крия, че тук имах известни неприятности. По време на вашето отсъствие ми беше много трудно да спазвам вашите нареждания, поради своеволията на тази, която оставихте да ръководи Мохика. Впрочем миналата седмица тя роди бебе от мъжки пол… Има светли коси, същите като вашите…
— Къде се намира Малона?
— Горе, на втория етаж, в бившата спалня на крал Мотисима.
Двамата тръгнаха нагоре по стълбите и скоро стражите пред масивната дървена врата сведоха глави и направиха почтителен поклон. Вестта за пристигането на краля бе плъзнала навсякъде.
Въоръжените мъже отвориха вратата на голямото помещение и Барди пристъпи в него със смесени чувства. Завари бившата си възлюбена да лежи в широко легло, обсипано с богато орнаментирани възглавници и покрито с балдахин. До нея седеше дойка, която кърмеше здраво и красиво на вид бебе с рядка светла коса.
— Добре дошъл, скъпи — каза тя. — Огледай сина си, може и да го подържиш.
Кралят мълчаливо взе бебето от дойката и внимателно го притисна към гърдите си, като същевременно придържаше главата му. Несъмнено изпита топли чувства.
— Чудесен е. Добре си се справила със задачата.
— Доста се измъчих при раждането — рече красивата жена и в очите й светна гордо пламъче. След това погледа й се промени и в него проблеснаха искриците на хищник. — Няма ли да ме прегърнеш?
Този път в погледа на Барди се появи отдавна придобитият стоманен блясък.
— Няма да стане. Не го заслужаваш.
— Защо? — подскочи Малона като тигрица и седна на ръба на леглото. — Говори свободно, тази слугиня не разбира ландирски.
— Защото не изпълни нарежданията ми. Трябваше отново да пристигна с кораби и бойци, за да те вкарам в правия път. Накратко, много си се разпасала, докато ме нямаше и не заслужаваш да бъдеш кралица. Впрочем, вече не си такава.
— А каква съм? — изсъска тя като разярена дива котка.
— Пленница. Ще се върнеш в Тучока, в родната къща на баща си и ще живееш там под охрана, заедно с детето. Докато реша какво да правя с теб.