— Мислех, че ме обичаш — разрева се Малона внезапно.
— Обичах те и сигурно още те обичам. Но интересите на Обединеното кралство стоят над моите лични. Впрочем ти почти успя да развалиш всичко, изградено от мен. За малко да ме вкараш в нова война с патлоките, уведомиха ме и че си заговорничила и с пленените атланти. Изобщо си използвала прерогативите на властта, която ти предоставих само за твоя полза и изгода. Ако не беше приятелството ми с Мокатек…
— Скъпи, прости ми ако не съм постъпвала правилно! За в бъдеще ще спазвам всичко, което ми наредиш!
— Съжалявам, но вече си изгубила доверието ми. Приготвяй си багажа, скоро ще напуснеш Теночтан.
Без да й дава повече обяснения, Барди бързо излезе от кралската спалня и я остави разплакана. Усещаше, че ако бе останал още малко време с нея, сигурно щеше да се размекне. Дого го очакваше навън. Докато слизаха по стълбите му се стори, че дочува далечно хлопване на врата, после леки стъпки, които бързо се приближаваха зад тях. Забеляза Дасо, който стоеше във фоайето на пред входа заедно с няколко бойци и почувства странно замайване.
«Всъщност за какво толкова се напъвам? — мина му през главата могъща мисъл. — животът е кратък и уморителен, ако го прекратя, всичките ми проблеми ще свършат. Небитието е толкова сладко, представлява само приятна почивка»
Докато се протягаше към кобура на пистолета си и го изваждаше, Дасо се хвърли към него и успя да го избие. След това изрева нещо на бойците и хукна нагоре по стълбите. Кралят усети неимоверна слабост и се свлече на пода.
Когато дойде на себе си, първото видяно беше угрижените физиономии на Дого и Рок, надвесени над лицето му.
— Какво се случи? — попита безсилно Барди.
— Искахте да се застреляте, Ваше Величество — каза смутено генералът. — Тъкмо насочвахте пистолета към главата си, когато Дасо успя да го избие. След това се отправи нагоре по стълбите заедно с няколко бойци, изглежда тръгна да преследва някого.
Кралят осъзна, че е бил подложен на нова психотронна атака, само че този път Дасо вместо да му навреди, го беше спасил и заслужаваше голяма благодарност. Не след дълго той се появи на стълбата, придружен от бойците, които мъкнеха със себе си дребен и грозен атлант, придружен от един от комтуните на Мокатек. Те ги довлякоха и ги проснаха на колене на пода.
— Какво да ги правим, Ваше Величество. — Веднага ли да ги убием? — попита младежът.
— Единият е предател, а другият пленник, който се е измъкнал от охраната по същия начин. Първият го предайте на Мокатек, той знае какво да прави с него, а вторият го ликвидирайте. По тяхна собствена инициатива ли стана опита за убийството ми, по-скоро за моето «самоубийство», или някой стои зад тази работа?
— Малона — промълви Дасо. — Много ми е неудобно да го кажа. Надникнах в мислите на комтуна, с атланта ми беше по-трудно. Тя ги е направила свои доверени хора и е била добре запозната със способностите им. На атланта е обещала свобода, а на комтуна много злато. С две думи били са купени напълно.
— Да махаме ли тези боклуци? — попита Дого.
— Да — каза Барди и се замисли за коварството на Малона. Преди време бе готов да отдаде живота си за нея, а тя през цялото това време си е правила тънки сметки. Може би от самото начало на връзката им или след като е узнала, че е бременна. С коварството си, тази жена би могла да стигне и до Обединеното кралство… После той се сети за незабравимите часове, прекарани с нея и изпита остро чувство на гадене. Не можеше да си позволи да я ликвидира, но докато тя бе жива, от нея винаги щеше да се излъчва постоянна опасност. Заточението й трябваше да бъде много строго охранявано.
Докато още се двоумеше какво да я прави, във фоайето нахлу задъхан радист.
— Лоши новини, Ваше Величество! — рече той с пресекулки в гласа си.
— Докладвай!
— В Тримония са се появили атланти. Засега се криели, но са били забелязани. Ламон счита, че са пристигнали на разузнавателна акция.
Барди се сепна като ужилен от оса.
— Свържи се с него и му кажи да вземе всички възможни защитни мерки — нареди. — До няколко дни ще потегля обратно към острова.
Новината беше извънредно лоша.
През следващите два дни кралят се занимаваше с изясняване на редица проблеми, свързани с оставените от него гарнизони и разпределянето на бойците, които щяха да останат на място като попълнения, даваше съответните нареждания и ги изпращаше по вестоносци. Най-важното бе уреждането на доставките за племената на патлоките. На свечеряване на втория ден, самият Мокатек се появи в Теночтан, яхнал бившия му любим Буцефал. Придружаваха го десетина комтуни и още толкова индиански войни.