— Гладен ли си? — попита го Барди.
— Знаеш, че винаги съм гладен. И колкото повече ям, толкова повече огладнявам. В това отношение си приличаме с дракона — каза вождът. — А ако има нещо и за пиене…
Кралят го отведе в трапезарията на двореца и му разказа за произшествието с Малона и уреждането на доставките, както и за последната лоша новина — появата на атланти на остров Ере.
— Добрите новини са по-малко от лошите — отбеляза Мокатек между големите хапки, които поемаше. — На твое място бих ликвидирал Малона, но зная, че няма да го направиш. Защо не ме вземеш със себе си? Сигурно ще ти бъда полезен, заедно с комтуните и войните, които водя за теб. Освен това моите хора са много силни в разузнаването и откриването на следи от противник.
— Тук ще си по-полезен. Думата ти е тежка, твоите хора те слушат и ти се подчиняват. Има време да посетиш Обединеното кралство. Ще оставя един от радиопредавателите на Дого, другият на теб, заедно с два радиста. Ще държим непрекъсната връзка. Нека сега да преминем към по-приятната част от вечерята, чувствам главата си подута от работа и решаване на проблеми.
— Да ти се намира още някой от подаръците на Дзог? — ухили се вожда.
— За съжаление ще преминем на местно гориво.
— Защо не повикаш Дасо да го трансформира?
— Виж, това е добра идея. И без това още не съм му благодарил, че ми спаси живота.
Финалът на вечерта се получи такъв, както в добрите стари времена. Накрая Барди замъкна Мокатек в отредената му стая и сам на свой ред легна да спи, временно забравил проблемите.
27
Кралят сънува странен сън, едновременно комичен и трагичен. Намираше се в неизвестна местност, изпълнена с чудновати растения, които като че ли му се усмихваха. По едно време се появи непозната, огромна птица, подобна на кондор, която започна да кръжи над главата му. Когато нейната солидна фъшкия пльосна върху главата му, той се събуди с чувство на негодуване и веднага опипа тила си. Но там нямаше нищо.
«Сигурно е някакво предзнаменование — помисли. След това се сети, че фъшкиите от света на Холивуд при някои народи са символ на късмет. Особено във Франция»
Тази мисъл го успокои, но усещаше главата си подута от снощното пиене. «Клин клин избива» — помисли той и ръката му автоматично се протегна към гърнето с остатъка от алкохолната напитка, за което не си спомняше кога го е домъкнал в стаята си, след като настани Мокатек да спи. След като глътна доста от съдържанието му, Барди се сети, че вождът сигурно има нужда от същото добро въздействие, взе гърнето с остатъка от алкохолната напитка и се отправи към неговата стая. След като се добра дотам, а това не му отне доста време, стражите в коридора пред нея веднага му отдадоха чест. Помещението, в което бе настанен Мокатек не се намираше далече от неговото, той отвори вратата му и го завари да хърка юнашки върху ниския матрак в дъното на стаята. После положи доста усилия, за да успее да го събуди. След като това се случи и вождът жадно отпи от гърнето няколко глътки, предложени съвсем добронамерено, очите му придобиха смислен израз.
— Висшата сила да те поживи, Барди! Как се досети да ме върнеш към нов живот?
— Приятелите се познават в нужда — каза кралят и едва сега се си даде сметка за проблемите, които го очакваха.
— Какво реши окончателно? Ще ме вземеш ли на кораба?
— Не. Вече ти казах, че тук ще ми бъдеш много по-полезен. Ще стане по-нататък, след като изясним отношенията си с проклетите атланти. Връщай се в селището си, за в бъдеще ще поддържаме радиовръзка.
— Радио какво? — попита Мокатек, после постепенно се досети за какво става дума. — Добре, нека така да бъде. Дано да успея да се кача на коня, дето ми го подари. Ако не си забравил, казва се Буцефал. Но първо искам да хапна нещо.
Барди напусна стаята му и се отправи към бившата тронна зала на още по-бившия последен крал на Мохика Мотисима, след това нареди да повикат Дасо и да извикат целия състав на пленените атланти. Не след дълго, всички те застанаха пред него. Той не забрави, че по-голямата част от атлантите бяха учени, а не бойци, но бе убеден, че подлата постъпка на един от тях беше извършена.
— Някой от вас е предател на моите интереси — заяви кратко. — Поради неговата постъпка ваши сънародници са се появили на родния ми остров, въпреки че там нямат никаква работа. Ако искате да останете живи, посочете го веднага. Ако го направите, гарантирам пълната ви неприкосновеност. Все пак е по-добре да останете живи, отколкото мъртви. Може би за в бъдеще ще ми бъдете полезни и затова няма да ви убия веднага. Ако някой от вас не го издаде, ще ви изтребя като безполезни плъхове.