— Този беше! — каза дребен, подобен на грозна жаба атлант и посочи съседа си. — Ние не бяхме съгласни, но той го направи. — Беше скрил пирамидка под матрака си. Всички ние искаме да останем живи.
— Как се казваш? — попита го кралят, макар че това едва ли имаше голямо значение.
— Гонданон — отвърна грозното същество и се сви, сякаш очакваше удар. — Ще ме убиете ли?
— Не още. Ще останеш на мое разположение. Предполагам, че връзката осъществена от теб с върховния ви килог ще ми бъде от полза. Всички вие ще бъдете депортирани в Обединеното кралство и ще ви използвам като заложници. Сега тръгвайте под охрана към корабите! Веднага!
Барди изгони пасмината от атланти от тронната зала и се зае с решаването на останалите проблеми. Малона вече пътуваше към Тучока и спомените за съвместното жителство с нея свиваха сърцето му, но по въпроса нищо не можеше да се направи.
— Не те ли е срам! — заяви му Дзог, който се бе пльоснал на площада пред двореца. — Изтормози ме да летя и отново ме домъкна до Америка, без никаква полза. Чакам те от два дена, без да мога да се видя с теб, от мен няма никаква полза, не зная дали за в бъдеще дали изобщо ще мога да извършвам полети, а бутовете в хладилния фургон вече са на привършване. Какво искаш? Да умра от глад ли на връщане?
— Ами яж по-малко — защити се кралят. — Отново си станал дебел като свиня.
— Свинята е дребно, нищожно и не заслужаващо уважение животно. Нейната лакомия е отвратителна. А аз съм дракон, прекарал детството си в нищета, затова имам право да ям, колкото си искам. Това е едно от последните удоволствия, които са ми останали.
— Ще можеш ли да долетиш до корабите? — попита Барди. — Ще ме изчакаш там. Ще се върнем обратно незабавно. В Обединеното кралство са се появили атланти.
— Хм-м-м — изсумтя драконът. — Лоша новина. Но заради теб ще се опитам да летя.
— Знаеш, че и аз винаги съм разчитал на теб. Сега трябва да разреша много належащи проблеми и то до утре. След това потегляме обратно.
— Дяволите да те вземат! Винаги успяваш да бъдеш убедителен. Накратко, тук няма да имам повече работа, освен ако не разбера дали на това проскубано място не е останала някоя друга сексуално ограничена драконка. Ще ти призная, че в дадено отношение многоженството определено ми допада.
— Добре, съгласен съм с теб. Извинявай за превоза през океана, но така се получи.
— Какво стана с Малона?
— Детронирах я. Ще бъде заточена в Тучока, заедно със сина ни. Баща й е починал.
— Положението е ясно. Смилил си се над нея и не си я убил. За мен хората винаги са били смешни в чувствата си. При драконите не е така, за тях няма компромисни варианти. Но ти си кралят, ти ми осигуряваш овнешките бутове и решаваш проблемите, свързани с моята прехрана, а аз съм доволен от теб. Добре, ще се опитам да прелетя до залива, само ще ми трябва място за засилване. Предполагам, че централната улица на Теночтан ще ми свърши добра работа. Знаеш ли, общуването със стария пръдльо доста ми липсва? Като се върнем, ще се опитам да се сдобря с него.
— До скоро, Дзог.
— До скоро.
На другия ден Барди приключи с разпределението на квотите на храните, предназначени за племената на Мокатек, установи новите попълнения на гарнизоните и разтури гвардията, установена от Малона, като я замени с включване в нея на предимно свои хора. Участието на негов доверен контингент в местната власт беше извършено, позицията му в Америка бе укрепена. Оставаше да се завърне в Обединеното кралство, където беше възникнал неприятният проблем. И на третия ден, той се качи в колата си и се отправи в обратен път. Дого бе оставен да ръководи васалното кралство, кралят му имаше пълно доверие. Само намеренията му за технологичния напредък на Америка, засега оставаха неосъществени. Но това все някога щеше да стане.
На следващият, след като той напусна Теночтан придружен от Рок и Дасо, той успя да застигна кортежа на Малона. Доста помисли, дали изобщо да говори с нея, но накрая някаква непреодолима сила го застави да излезе от колата и да се отправи към превозното средство, подобно на карета, теглено от коне.
Детронираната кралица изглеждаше като попикано мушкато, а на седалката до нея спеше синът му.
— Дойдох да се сбогувам се теб окончателно — рече Барди.
— Аз те обичах — промълви смутено Малона.