— Аз също. Но както изглежда твоята обич не е била напълно отдадена на мен и не е била достатъчна. По време на моето отсъствие си проявила доста голяма доза егоизъм и себичност. С действията си направо си тормозила верните ми хора, оставени от мен да ти помагат. Сбогом! — изрече той и отправи последен поглед към сина си, за когото вече имаше други бъдещи планове. — Предполагам, че до няколко месеца отново ще трябва да се видим, колкото и да ми е неприятно — каза за довиждане.
Кралят напусна разплаканата й и може би разкаяна физиономия, вмъкна се в колата си и я подкара към залива, където го очакваха неговите кораби. По пътя забеляза в небето могъщата фигура на Дзог, която го задминаваше. Явно драконът се беше помотал наоколо в търсене на трета жена, но все пак още можеше да лети. Далече от неговите проблеми Рок и Дасо бяха надули климатика в купето на максимална мощност и си подсвиркваха някаква мелодия от света на Холивуд.
Обратният път до Обединеното кралство отне нови трийсет дни, през това време съобщенията, получавани от радистите не бяха особено обезпокоителни. Атлантите, осъществили инвазия в Тримония се криеха и тяхното точно местонахождение все още не беше установено.
А това обезателно трябваше да се уточни на място.
Посрещането в пристанището на Омала не бе толкова оживено, народът чрез радиостанциите бе научил, че този път няма загуби на човешка сила, а тези от бойците, които бе оставил в Америка нямаха преки ангажименти с роднините си на остров Ере. Хелга, Викто и Мейла го посрещнаха, същото направиха и жената и децата на Рок. Беше пристигнал и бащата на Дасо, от който факт младежът определено изглеждаше щастлив.
След като пристигна в Славна победа и изчака пристигането на контингента от комтуни и пленени атланти, придвижван с коне, каруци и карети, кралят даде незабавно нареждане за проследяването на опасните неканени гости, появили се на остров Ере. След дадените инструкции, с това щяха да се заемат предоставените от приятеля му Мокатек негови сънародници. Барди написа писмо до краля на Тримония Мофадей и го изпрати по генерал Бино, който щеше да бъде придружител и водач на комтуните. В писмото се даваха нареждания за добро настаняваше на последните и за пълното му съдействие в тяхната бъдеща разузнавателна дейност. Освен конете, които им предостави, той нареди да бъдат придружени от каруца, натоварена с необходимите хранителни припаси за четири дневния преход до малкото васално кралство. В нея бе поставена и радиостанция, обслужвана от радист, който замина с превозното средство на конска тяга, седнал до кочияша.
Сведенията, които кралят бе получил от агентите си в Тримония гласяха, че поради възрастта си, Мофадей вече достатъчно е изкукал, но Барди се надяваше, че в главата му все още е останал малко мозък, за да изпълни неговите нареждания.
През следващата седмица шефът на Обединеното кралство се чувстваше достатъчно напрегнат и сигурно за това имаше достатъчно основания. Най-сетне генерал Бино се обади по радиостанцията.
— Ваше Величество, необходими са спешни мерки — изрече на пресекулки той. Атлантите са се барикадирали в Риния, едно от крайбрежните селища на Тримония, зомбирали са голяма част от местното население и са доставили преобразувател за прехвърляне. Явно подготвят нова инвазия и е необходима спешната ви намеса. Очаквам изпращане на военен контингент, за да се справим с тях.
— Разбрано, Бино. Още утре тръгвам нататък. Засега продължавайте да следите действията им. Докато групата на комтуните е заедно с теб, мозъкът ти ще бъде защитен от вредна намеса. Докато не пристигна, гледайте да не ви открият.
Кралят освободи радиста и се зае със спешни нареждания. Извика Дасо, каза му да се приготви за път и се отправи към обора на Дзог.
— Пак ли? — изръмжа чудовището, след като чу неприятната новина. — С тези атланти си навлякохме беля на главата.
— Вината не е наша — каза Барди. — Моля те да ме придружиш в нова военна експедиция.
— Какво да те правя — изрече драконът. — Ще го направя. Не само заради теб, но и заради крехките овчи трупове, които ми предоставяш. Гледай да натовариш поне една каруца от тях. Дори и да се вмиришат по пътя, за мен няма толкова голямо значение. Пак ли трябва да летя?
— Ами… изглежда ще се наложи. Пътищата до Тримония не са толкова в толкова добро състояние и летенето е за предпочитане, понеже платформата трудно ще се придвижи по тях, а това ще отнеме много време.
— Дявол да те вземе! Добре че не съм драконица, която по принцип рядко отказва известно сношение, защото ако бях от женски пол, с мекият ми характер щях да снасям много яйца. Вземи за всеки случай и самара ми. Може да се наложи отново да летиш заедно с мен.