— Благодаря ти, Дзог! Ти винаги си бил голям приятел.
— Така е. Очаквам деня, в който ще ме оставиш намира. Да си преживям мръвките и никой да не ме закача за нищо. С две думи да се чувствам като блажен дракон и да забравя завинаги несгодите от детството си. Каза ли новината на Хелга и на стария пръдльо?
— Не още. Ще го направя веднага.
— Тръгвай тогава!
Барди напусна обора и се отправи към покоите на кралицата. След като я уведоми за предстоящата военна операция, тя се разплака. Той я утеши до колкото можа и побърза да тръгне към кабинета си, за да организира кампанията.
Нямаше представа, че над него в другото измерение благосклонно се мотаеха вече три гургула, които бяха обединили усилията, за да подобряват съдбата му. Освен Кико и Линифер, към тях се бе присъединил и третият, осъществил прехвърлянето на Горо, дори това да се беше случило по грешка. Но по принцип гургилите рядко грешат, защото съобразно техния инстинкт такова качество не е заложено в собствената им природа.
28
Уведомен по радиостанцията, Рок успя да пристигне почти инкогнито привечер на следващия ден. Военната експедиция тръгна в ранни зори на още по-следващият. Кралят тайно се бе измъкнал от покоите си, за да не разстройва отново Хелга, отпътуването му бе запазено в тайна от Викто и Дорго, естествено със съгласието на Дзог, който сигурно вече ги очакваше в околностите на Риния.
Конният отряд яздеше мълчаливо, лицата на всички участници бяха напрегнати. Дасо придружаваше Барди и Рок, а след тяхната тройка яздеха комтуните на Мокатек. Следваха ги няколко от командосите на Рок, които бяха въоръжени с автоматично оръжие, базуки и гранати, придружени от десантниците, обучени още в другата Америка. Следваше ги отряд от добре въоръжени бойци, предвождани от генерал Заган. Военната колона завършваше с голяма каруца, теглена от два едри коня. Радистът бе седнал до кочияша й, а отзад, между чувалите с хранителни припаси бе скътана и радиостанцията му.
— Как смяташ да постъпим? — попита по едно време Рок. — Ще предприемем ли масирана атака, за да ги унищожим преди да са се опомнили?
— Не — отвърна Барди. — Можем да повредим преобразувателя за прехвърляне, който са домъкнали, а той е изключително полезен и целен уред. Спомняш ли си, че след като пристигнахме от света на Холивуд, залпа от базуките направо унищожи неговия аналог? При всички случаи трябва да го придобием цял и невредим.
— Не ми е ясно как може да стане. При всички случаи, ако ни забележат, атлантите ще започнат психотронна атака.
— Точно това трябва да избегнем. Ще трябва да приложим диверсионна тактика. Да пленим обслужващите преобразователя и да избием останалите преди да са се усетили. Така, както направихме на два пъти в нашата Америка. Но Дасо заедно с комтуните ще трябва да държат блокирано съзнанието на бъдещите пленници, защото се предполага, че тези типове могат да бъдат много опасни. Впрочем остават ни около три дена път, имаме време да мислим какъв метод на действие да изберем.
— Какво искат тези копелета? — промърмори Рок. — За какво отново са се домъкнали?
— Сигурно за да си отмъстят — заключи кралят. — Не виждам друга причина.
След още няколко часа път, военното формирование се разположи на бивак.
— Дасо — каза кралят. — Този път аз, ти и Рок ще се възползваме от уменията ти, защото не се доверявам на майсторството на импровизираните готвачи измежду бойците. Вземи паници и чинии, съсредоточи се добре и приложи магьосническите си познания, за да приготвиш най-вкусната възможна храна през живота си.
Видимо доволен, младежът се запъти към каруцата, за да вземе посочените съдове. После се върна, разстла покривка върху тревата, подреди ги върху нея, заедно с донесените прибори за ядене, съсредоточи се и по време на този процес от устата му излязоха само няколко непонятни слова. В чиниите мигновено се появиха печени заешки бутчета потопени във винен сос, а в паниците възникнаха салати и приятно миришещи супи. Около тях възникнаха топли питки вкусен хляб.
— Браво, Дасо! Велик си! — похвали го Барди. Какво гледаме? Да сядаме да се нахраним. После ще легнем да спим в спалните чували.
В ранната сутрин на следващия ден кралят, часовоят и генерал Заган събудиха спящите и не след дълго военната наказателна експедиция продължи пътя си. През предишната вечер не бяха забелязани гарвани, бухали или други наблюдатели. Явно организацията на атлантите този път не бе съвсем на ниво.