Пътят им минаваше през пресечена местност, рядката гора се редуваше с обширни поляни. Участниците във бойната акция внимаваха да не говорят на висок глас и всеки боец беше нащрек. Пътеката по която се движеха нямаше нищо общо с гладките пътища на Сандирия, изградени от покойният крал Диотемий. Барди си помисли, че може би е време да приключи със съществуването на малкото васално кралство и да го включи като неотменима част от Обединеното, после да се заеме с изграждането на нова инфраструктура, която да улесни комуникацията между Славна победа и градовете на Тримония. И без това крал Мофадей не бе годен за нищо и не беше полезен за развитието на остров Ере. Може би сега бе моментът да го детронира и да го превърне в кротък пенсионер. Той сподели мислите си с Рок.
— Правилно разсъждаваш — рече грамадния му приятел. — Досега се чудех как търпиш този изкуфял старец, който на съветите в двореца ти нито веднъж не е възразил, за да се противопостави на някого или да даде някакво разумно предложение. Като приключим с атлантите, ще го детронираме. Защо го търпя толкова дълго време?
— Поради морално етични съображения. Знаеш, че той сам присъедини кралството си към моето.
— Така беше, но времената се менят. Остави Малона за кралица, но после я детронира, защото тя започна да действа както й скимне, поради простата причина, че се намираш далеч от нея. В сегашния случай, този кротък олигофрен се явява напълно безполезен. Доколкото знам, той не притежава и наследници.
Барди усети, че лицето му отново почервенява и започва да пари. Споменът за Малона бе болезнен и не му даваше спокойствие. Отново се чувстваше гузен, но този път поради новото решение, взето спрямо нея. Беше се съобразил със съветите на Горо, защото бяха логични и бе длъжен да ги изпълни в името на Обединеното кралство. Как ли щеше да се държи с нея при следващата им неминуема среща?
Кралят продължи да язди умълчан, последните му мисли бяха твърде лични, за да ги сподели с Рок Свенсон. Пътят се бе стеснил и не позволяваше придвижването на повече от два коня редом, така че военната експедиция се проточи в дълга колона. Към привечер бойците излязоха от поредната горичка и навлязоха в обширен равен терен, окупиран от ниви с ечемик, пшеница и царевица. Не след дълго стигнаха до първото селище, разположено на територията на Тримония. Къщите му изглеждаха доста бедни и неугледни, но хората, които ги посрещнаха носеха прилични дрехи, бяха весели и по всичко личеше, че са добре нахранени.
— Тук ли ще нощуваме? — попита Рок.
— Изобщо няма да нощуваме. — Ще се нахраним, ще починем няколко часа и отново ще потеглим към Риния. Небето е ясно, тази нощ има пълна луна и пътят ще се забелязва добре. Няма нищо по-добро от нощната изненада. За наше щастие, атлантите също спят.
— Както винаги, имаш право — отвърна приятелят му. — Бойците ще бъдат уморени, но нощната изненада ще компенсира умората им. Надявам се да пристигнем там преди пукването на зората. Първата ни задача ще бъде да атакуваме сградата, в която се намира преобразователят за прехвърляне. Ако не успеем да го осъществим, съществува опасността да ни прехвърлят кой-знае къде. Спомняш ли си как ни отпратиха във фалшивия Холивуд? Само че трябва много бързо да я открием, а през нощта това не е лесно.
— Дасо и комтуните за какво са? Още сега ще му наредя да изпрати наш наблюдател. Преди да се стъмни, той ще се върне да докладва. Този път няма да е гарван, нито бухал, а най-обикновен гълъб или чайка, за да не прави впечатление. По-добре да е чайка, крайбрежието е пълно с тези птици.
— Браво Барди, ти си гениален. Дасо, ела насам!
След като му се обясни какво трябва да направи, момчето се напъна и след минута в ясното небе на Тримония се появи овеществена мисъл форма, която политна като белоснежна птица. Поради малките размери на кралството, тя щеше да долети до Риния за по-малко от два часа.
Военното формирование се разположи на площада на селището, а кметът му, развълнуван от посещението на краля на Обединеното кралство, нареди спешното приготвяне на вечеря. Този път Барди и Рок не се възползваха от услугите на Дасо, защото над триножниците над запалените огньове бързо се завъртяха набързо заклани, одрани и набучени на шиш агнета и прасета. Докато бойците сковаваха груби маси от предоставените им дъски, чукове и пирони, наоколо се разнесе приятната миризма на печено месо. След това върху тях се появиха съдове пълни с нарязани зеленчуци и плодове, донесени от по-младите и чевръсти жени от селището. Някои от местните красавици започнаха да флиртуват с бойците, като им хвърляха опасни погледи, по-смелите войни им отвръщаха със същото, после се стигна до размяна на шеги, запознанства и тънки намеци, а тези действия бяха приятни и за двете страни. Не можеше да се отрече, местните жени бяха доста хубавички.