— Сигурно тукашните мъже са големи мухльовци — отбеляза генерал Заган, докато си отрязваше голямо парче месо от печеното прасе, току-що сервирано пред него.
— Или не достигат — каза Рок, който извършваше същото действие.
— И в двата случая тези действия ми развалят дисциплината — намръщено отбеляза генералът. — Намаляват степента на бойния дух.
— Успокой се — намеси се кралят. — Нощния поход ще го възвърне. Храни се спокойно и внимавай да не се задавиш, докато говориш.
След приключване на вечерята, бойците полегнаха за около час върху спалните си чували, а генералът разгони красавиците, като им обясни, че след няколко дена бойците ще се върнат, но сега имат нужда от почивка преди нощния поход. Никой в селището така и не разбра крайната му цел. Кралят бе предупредил всички войни да си държат устата затворени.
Когато последните слънчеви лъчи се скриха зад хоризонта, военната колона потегли на път. След като луната изгря, птицата наблюдател отново се появи и започна да кръжи над главата на Дасо.
— Какво ти докладва? — попита кралят, след като конят на младежа се изравни с неговия.
— Изпълнила е задачата. Открила е местонахождението на преобразувателя за прехвърляне. Обслужват го няколко атланта, които изглежда живеят в помещението на втория етаж на къщата, където са го домъкнали. На същото място са се настанили и останалите атланти, не много на брой. Постройката се намира в близост до местното пристанище.
— Как ще я открием?
— Чайката наблюдател ще ни води. Ще кръжи над нас и поради белия си цвят лесно ще се забелязва в нощното небе. Когато пристигнем в Риния, ще кацне на покрива на въпросната сграда.
— Браво, Дасо! Отлично се справи с поръчението.
Колоната продължи пътя си, нощната тишина се нарушаваше единствено от лекото потропване на копитата на конете и нощните песни на щурците. През следващите няколко часа преминаха през четири селища, чиито жители спяха. От време на време някое куче пролайваше от нечии двор и после замлъкваше. Към полунощ военното формирование стигна до столицата на Тримония, заобиколи я по околен път и се насочи към пряката си цел. Барди не премина през Кагара, защото не желаеше крал Мофадей да бъде информиран за военния поход по съвсем понятни съображения. Когато стигнаха до Риния, луната се скриваше зад хоризонта, а до изгрева на слънцето оставаше около час. Кралят извади фенерчето си, освети картата на селището, скицирана от разузнавача му генерал Бино с помощта на един местен, все още не зомбиран местен жител и насочи военната колона по главната улица на селището, която водеше към пристанището. Бойците се прегрупираха в редове по петима. Десантната група, заедно с комтуните и Заган, премина в челната част на военното формирование. Скоро чайката наблюдател, вече слабо забележима под светлината на звездите, кацна на покрива на внушителна на вид постройка, която се намираше в близост до кея на пристанището. От един от отворените прозорци на вторият й етаж надничаше стъкленото око на познатата на Барди и Рок злокобна тръба. Те слязоха от конете и дадоха знак на бойците от десантната група, комтуните, Дасо и Заган да направят същото. След това стиснали оръжия, с котешки стъпки тръгнаха към входната врата на сградата, която за голяма изненада се оказа открехната. Уверени в своето превъзходство, атлантите не си бяха направили труда да я затворят и заключат. Съгласно предварителните инструкции, останалите бойци трябваше да се разположат на широката улица, за да предотвратят евентуални външни изненади.
Запалили електрическите си фенерчета, донесени от Холивуд, Барди, Рок, Заган и Дасо поведоха диверсионната група във вътрешността на масивната постройка. След това със същата тиха стъпка изкачиха стълбата до втория етаж, стигнаха до вратата на помещението с преобразувателя за прехвърляне и нахлуха в него. Битката, която се разигра във вътрешността му приличаше по-скоро на част от комедия. Докато петимата атланти мигаха срещу светлините насочени срещу лицата им и триеха сънено ококорените си очи, в следващите мигове те се оказаха със здраво завързани ръце и крака и с натикани в устата им кърпи. Рок чевръсто смъкна портативните преобразуватели от краката им, а Дасо прибра пирамидките, поставени върху масичка в дъното на помещението и ги натика в торбата, окачена на кръста му.