— Отивайте по останалите стаи — нареди кралят шепнешком. — Разделете се на групи. Ако откриете други атланти, докато Дасо и комтуните блокират съзнанията им, десантниците да стрелят на месо. Тези тук са най-важните, останалите не ме интересуват.
Скоро във вътрешността на голямата къща се разнесоха изстрели. Не мина много време и Заган се завърна при краля си.
— Задачата е приключена, Ваше Величество. Изклахме като прасета всичките гадове — докладва той.
В интерес на истината, Заган беше взаимствал тази фраза от Ламон, но в случая това нямаше съществено значение.
— Колко бяха на брой — попита Барди.
— Не повече от десетина. Видяхме им сметката.
— Отлично. Сега изгаси фенерчето си, за да не хабиш батериите, от които не донесохме големи запаси. Виж, навън започна да се развиделява. Кажи на Дасо и комтуните да отидат при бойците и да имат готовност да деблокират съзнанието на местните жители. От тяхна страна е възможно да се появят неприятности, не забравяй, че са зомбирани. А аз ще остана да пазя пленниците. Рок също може да дойде при мен в това помещение, за да ми прави компания.
Опасенията на краля се оправдаха. Докато приятелят му влизаше при него, навън се раздадоха викове и крясъци. Кралят се надвеси над отворения прозорец и една стрела свирна незабавно край ухото му. Зомбираните жители на селището се бяха събудили, бяха излезли извън къщите си и сега размахваха лъкове и хладно оръжие, като се опитваха да убият когото могат от контингента на нашествениците. Едно от временно лишените от мозък същества беше вторачило безсмисления си поглед в него и сега поставяше на тетивата на лъка си нова стрела. В този момент Дасо и комтуните се втурнаха навън и незабавно замръзнаха със съсредоточени лица.
Последвалото бе вече познато. След десетина секунди местните жители захвърлиха лъковете и ножовете в ръцете си, после опулено се вторачиха един в друг. Малката психотронна война отново беше спечелена, а кралят се почувства извънредно доволен.
— Хей, Заган! — провикна се той от прозореца. — Нареди на бойците да дойдат при мен за да завлекат пленените изроди и преобразувателя до каруцата. Тук нямаме повече работа, да се махаме от това гнило място. Къде е Дзог?
Намериха дракона в околностите на града. Беше заспал в непробуден сън и от устата му излизаха леки пламъчета. Барди го събуди по обичайния начин, като подпали огън под опашката му.
— Какво искаш? — изрева Дзог, след като го позна, а преди това за малко не го размаза като хлебарка.
— За какво те изпратих тук? — възмути се кралят. — Нали трябваше да ми помагаш? А ти си се пльоснал на хубавата трева и хъркаш като заклан.
— Извинявай, но полетът беше доста уморителен за мен. Легнах малко да си почина и изглежда съм заспал за дълго. Сега какво искаш да направя за теб?
— Нищо. Сражението приключи. Можеш да се върнеш в обора си в Славна победа.
— Пак ли? Отново същото. Веднъж ме разкара напразно до Америка, сега до това тъпо селище. Няма ли да престанеш? Разбери, вече съм стар дракон. Какво стана с грозните изроди?
— Докато хъркаше, пленихме част от тях, останалите ги ликвидирахме.
— Много добра новина. Не напразно сънувах градински лехи, засети с множество карамфили. Докато бях в Холивуд, към големия екран на обора си имах интернетно обслужване. И с помощта на прислужника, всеки божи ден се консултирах с тълковника на сънища, нали знаеш, че драконите по природа са много любопитни? Според тази добра електронна услуга, цветовете на тези нежни растения са символ на победа.
— Да, но днес изобщо не ми беше от полза.
— Щях да ти бъда, ако се бе наложило. Но ти си се справил сам, за което те поздравявам.
— Тръгвай обратно към Славна победа — отряза го Барди. — Ти просто си станал един много мързелив дракон.
След като си починаха, бойците отново потеглиха по обратния път. Всички бяха доволни. Никой не беше загинал, само един от тях беше леко ранен. Кралят нареди на радиста незабавно да съобщи в Славна победа за добрия изход от важното сражение.
— Имаме нужда от почивка — отбеляза Рок по пътя.
— Знам — отвърна Барди. — Ще погостуваме на Мофадей в столицата му, която снощи заобиколихме. А на тръгване оттам ще го детронираме.
Приятелят му не отвърна, а само леко се ухили. Крал Мофадей не поддържаше редовна войска, в двореца му се намираше само кралска гвардия, така че въпросът с детронирането му не представляваше никаква трудност.
След около пет часа езда, военната колона пристигна в град Кигара и се насочи към двореца му. Докато преминаваха през улиците на града, всички отбелязаха, че по тях цари странно спокойствие. От време на време се мяркаше някой гражданин, но можеше да се каже, че околната обстановка по-скоро е безлюдна. Когато стигнаха до резиденцията на васалния крал, Барди и Рок бяха посрещнати от местния сенешал, дебел като всички други сенешали обслужващи замъците в Обединеното кралство. Той направи дълбок поклон, защото изострените му сетива веднага отгатнаха пристигането на върховния владетел. Тлъстата му физиономия излъчваше престорено тъжно изражение.