— Какви са ви претенциите?
— По три златни барди на моряк на месец и по десет за нас, предводителите им — рече Ерик.
— Не можем да си позволим да поискаме по-малко — заяви Басото.
Кралят вътрешно се усмихна на оценката на собствената си златна монета, станала прекалено популярна в чужбина.
— На мен ще ми трябват моряци, но такива, които умеят да боравят с оръжие и да се сражават по суша.
— О-о-о, никога не сме имали проблеми с това — светнаха кръвожадно очите на Ерик. — Имаме богата традиция.
— Зная — намръщи се Барди и си спомни за черните рицари, с които едва ли щеше да се справи, ако не беше огнестрелното оръжие, внесено от света на Холивуд.
— Ние също — каза свирепо Басото и изгледа кръвнишки съперника си. — В близкото минало, витангите избягваха да ни посещават.
— Не сте ни били интересни — озъби се Ерик. — Винаги сте били бедни като плъхове.
— Така ли? — наежи се Басото и очите му светнаха кръвожадно. — Защо да не изясним различията си? Нека да излезем навън!
— Може — изрече витангът на развален ландирски език и изпсува нещо на майчиния си. Разбра се по интонацията.
— Не разрешавам никакви разправии на територията на двореца — заяви Барди. — Ако ще се сбиете, ще ви арестувам и ще ви натикам в дрънголника. Сега излезте от залата. Когато сметна за необходимо, ще ви повикам отново.
След като двамата конкуренти излязоха, заедно с придружителите си, той се обърна към Рок:
— Какво ти е мнението?
— Здрави момчета, стават за командоси. Но от друга страна са доста опасни, повечето от тях са родени бандити. Представи си възможността да организират бунт на някой от корабите и да се опитат да го завладеят? Добре, че не знаят да боравят с огнестрелно оръжие, а и не е за препоръчване да се научат. Знаеш как крием тайната на барута.
— А ако ги разхвърляме измежду нашите екипажи? Имаме остра нужда от моряци. Можем да им раздадем огнестрелно оръжие едва след като стигнем до другия континент. Там ще ги научим да боравят с него.
— Намирам го за по-приемливо.
— Добре, тогава. Стража, повикай ги обратно!
Ерик и Басото влязоха със същите наежени физиономии, с които бяха излезли от тронната зала.
— Решихме да наемем и двете страни при исканото от вас заплащане — каза Барди. — Но само при две условия: Първото е, че хората ви ще бъдат разпръснати между останалите екипажи, а второто, че не желая никакви разправии по време на завоевателната експедиция. По време на пътуването ни ще изисквам стриктно изпълнение на даваните от мен заповеди. Съгласни ли сте?
— Да — каза Ерик, след известно замисляне. — Но все пак аз съм свикнал да командвам моряци.
— Не можеш да бъдеш капитан, но ставаш за боцман — рече кралят.
— Какво е боцман? — попита витангът.
— Командва моряци, но така, както му нареди капитанът.
— Добре — каза Ерик. — Съгласен съм.
— И аз имам същите претенции — рече Басото.
— Съгласен съм и с теб. С колко човека ще пристигнете, за да си направя по-точни сметки? — попита Барди.
— Да речем с осемдесет — предположи витангът.
— Със сто — заяви убедително ибериецът и се подсмихна подигравателно.
— И аз мога да събера толкова — каза намръщено Ерик. — За кога са ви нужни?
— Искам да бъдат тук след месец и половина. Превозът е за ваша сметка.
— Знаем — рекоха в хор новоназначените боцмани и заедно с групите си напуснаха залата.
— Работата напредва — отбеляза кралят доволно, след като останаха насаме с Рок. — Отивам в кабинета си, за да продължа попълването на списъците.
— А аз ще се върна при Лина и децата. Малко ми остава да бъда заедно с тях, желая да използвам всеки свободен миг.
— Имаш право — съгласи се Барди и слезе от трона. — В другата Америка непрекъснато повтаряха, че няма нищо по-важно на света от семейството. Сигурно затова толкова често се развеждаха, както впрочем и аз щях да го направя.