— Така и не се научи да караш кола, жените отдавна не представляват интерес за теб, а винаги си бил такъв скъперник, че ако не трябваше да се храниш, кракът ти нямаше да стъпи дори в някоя квартална бакалница.
— Не ме учи какво мога и какво не мога — разсърди се магьосникът. — Не е важно дали го мога, важното е че имам очи и всичко, което ти казах, съм го виждал. Тук го няма.
— Някога ще го има — заяви уверено Барди. — Само от нас зависи.
— Няма да съм жив дотогава — каза унило Горо.
— Магьосниците винаги са били прочути с дълговечния си живот.
— Дано да е така. От твоята уста в божиите уши. Знаеш ли от какво най-много ме е страх?
— Не.
— От старческата склероза. Не искам да се насирам и напикавам в гащите си, без да си давам сметка, че го върша.
— Сигурно всеки изпитва страх от подобна участ. Затова най-славната смърт е да загинеш в битка — уверено произнесе кралят.
— Тези ги разправяй на другиго. Искам да си живея нормално, да бъда полезен на себе си докато мога и да не преча на другите. Това, дето ми го разправяш за битките е пълна глупост.
— Зная, че си страхлив и освен това пълен егоист. Но понякога си полезен, като днес, например.
— Винаги съм бил полезен — възрази стария магьосник. — Ако се беше съветвал с мен по-често, работите ти щяха да бъдат съвсем наред. Но ти обичаш безразсъдните действия.
— Тогава усещам, че живея — възрази Барди. — Ако нямаше такива като мен, и досега щеше да водиш полугладен живот в мизерното село Бягай-по-далече-оттук.
— Хайде да не спорим повече — рече намусено магьосникът и се надигна с от дивана с типичен звук. — Младите хора винаги са неблагодарни. Когато ти потрябвам, отново ме повикай.
Старият мъж стана от мястото си с известен труд и се запъти към вратата. След като излезе, Барди усети голямо облекчение. Но не от излизането на магьосника, а от решението на главния проблем, след който нещата сякаш сами се подреждаха. Щеше да повика в столицата Ламон, областния управител на Кирикия, за да стои близо до Хелга, а той от своя страна щеше да остави управлението на областта на някой от най-доверените си хора, вероятно на някое от момчетата на Рок. Лина щеше да замества мъжа си и да заеме длъжността на областен управител на Ландирия, а положението на Мофадей в Тримония щеше да остане непроменено. Оставаше му да състави списъкът на екипажите на корабите, в които допълнително щяха да бъдат включени иберийци и витанги. Но тази работа много по-успешно би могъл да я свърши и друг. И в случая за нея нямаше по-подходящ от адмирал Нелси.
Крал Барди се завъртя на стола си и погледна през прозореца. Залезът му се стори чудесен.
4
— В никакъв случай! — заяви Хелга и очите й се навлажниха. — Нямам друг син!
— Слушай, скъпа — подхвана Барди. — Момчето възмъжава, не може цял живот да се крие под полата на майка си.
— Никога не го е правил — възмути се кралицата. — От малък е имал претенции за самостоятелност. Дори вече не ми позволява да го прегръщам и целувам. Срамува се.
— Аз поемам отговорността за него. Нищо няма да му се случи — настоя Барди.
— Защо искаш съгласието ми, след като и без това си решил да го вземеш със себе си? — изхлипа Хелга и сълзите й потекоха.
— Разбери, че искам да го направя мъж, а не да остане лигльо. Ако се научи да устоява на несгодите ще бъде много по-полезен на себе си. Ще бъде под мое наблюдение, няма да позволя косъм да падне от главата му.
— Винаги си бил силен в обещанията — изстена тя, донякъде примирена.
— И винаги съм ги изпълнявал — отряза кралят. — Поне дотолкова, доколкото е зависело от мен — сети се той, че все пак не всички от тях бяха изпълнени.
— Този път е различно — Хелга направи опит за последна съпротива. — Нямам друг син — повтори тя. — Говори ли с Рок и Лина?
— Рок е съгласен, Лина скоро ще капитулира. Ти също. Освен това една кралица трябва да проявява достатъчно твърдост. Скоро ще се наложи да управляваш самостоятелно големи територии и ще трябва да забравиш за чувствата.
— Те винаги са били запазени само за теб и децата ни. Едва ли съществуват по отношение на останалите.
— Правилно разсъждаваш. Минаха ли ти притесненията?
— Винаги си се налагал. Искаш съгласието ми, добре, получи го насила — отново се вкисна кралицата. — Искам да остана сама.
Барди се измъкна гузно от царските покои и се забърза към обора на Дзог, където винаги намираше отдушник на лошите си настроения. Драконът му действаше успокоително — или с мъдрите си разсъждения, или с неподправения си хумор.