— Обезателно. Трябва да имат и каски — настоя Дзог. — Представи си, че срещнат диваци и те започнат да ги замерят с камъни по главите. Ще им изпопукат черепите. Предпазните атрибути са важно нещо, дори и аз бих помислил за нещо такова, макар че главата ми е доста голяма. Не забравяй да вземеш и самара ми, може да се наложи да те повозя в небето, както едно време.
— Сигурен ли си, че ще полетиш? — попита със съмнение Барди. — Малко ме съмнява, че ще се получи, поради килограмите, които си натрупал.
— Мога поне да опитам — отвърна драконът. — По време на похода сигурно ще сваля някой друг тон. Впрочем накъде тръгваш? Почакай, разговорът ни вървеше добре!
— Трябва да дам нареждане за изготвянето на леки брони, каски и допълнително количество арбалети. Не ни остава много време — произнесе кралят загрижено и изхвръкна от обора.
«Можех да го посъветвам по-късно, след като разменим повече сладки приказки — помисли Дзог. — Но всеки човек е склонен да греши в тактиката на поведението си — каза си той и едва после се сети, че е дракон.»
По пътя към кабинета си, Барди още изпитваше яд, че не беше помислил за такива елементарни неща относно екипировката на морската си армия, които съвсем не бяха маловажни. Донякъде бе ядосан и на адмирал Нелси, който би трябвало сам да помисли за необходимото при превръщането на моряците в сухопътна войска. Но едно нещо беше неоспоримо: от разговорите с Дзог винаги имаше полза.
След като написа нужната заповед, кралят я подписа и подпечата, после излезе навън и я връчи на дежурния куриер, който седеше на стола до охраната пред кабинета му и му нареди веднага да препусне към съответната фабрика. Донякъде успокоен, Барди изпита известно задоволство от бързото си действие и реши да се отправи към канцеларията на сенешала. Искаше да разбере как върви снабдяването на корабите с консервирани храни, а и по принцип обичаше да инспектира подчинените си.
Пътят по заплетените коридори му отне десетина минути, после той се спусна по една от стълбите, водеща към долния етаж. Близо до нея се намираше и канцеларията на Горголан. Преди да отвори вратата й, дочу, че от вътрешността й се разнасят странни звуци, които биха могли да бъдат определени като хорово пъшкане и охкане. Кралят влезе без да почука и онемя от сцената, която завари. Сенешалът бе тръшнал върху работната си маса някаква особа от женски пол и бе потънал в дълбок любовен екстаз. Част от преписките по доставките на консерви и други хранителни продукти се бяха разпилели по пода, съборени от движенията на любовниците. Барди се ядоса отново и затвори вратата с трясък.
Горголан обърна глава, забеляза го и едва не подскочи от ужас, опитвайки се да се освободи от хватката на дамата, която се намираше под него, преплела крака над кръста му. След като успя да се справи с нея, той трескаво започна да привежда в приличен вид облеклото на долната част на обемистото си тяло. Кралят го наблюдаваше и мълчеше.
— Махай се веднага оттук! — придоби по едно време дар слово възрастният пълен човек и започна да избутва към вратата непознатата дама, вероятно някоя от прислужниците в двореца, която полуоблечена, все още не осъзнаваше промяната в ситуацията. — Господарю, много съм виновен — падна сенешалът на колене пред краля си, след като обектът на сексуалния му порив бързо се измъкна от стаята. — Моля да ми простите, но понякога тези неща се получават съвсем импровизирано. Фактически аз съвсем нямах такива намерения, но тази жена влезе в канцеларията ми и после… — не се доизказа нещастният човек, направил недопустимо прегрешение на работното си място.
Барди се чудеше какво да го прави. Не можеше да го ритне, защото сенешалът се бе вкопчил в десния му крак и упорито целуваше обувката му. Ситуацията беше трагикомична и кралският дълг се бореше с напъните да се изхили.
— Стани — опита се той да запази сериозен вид. — Така ли си изпълняваш служебните задължения?
— Аз… аз… казах, че съм много виновен. Простете ми Ваше Величество! Никога досега не съм злоупотребявал с доверието ви, но сега… просто така се получи — понечи Горголан отново да се хвърли в краката му, но кралят гнусливо отстъпи крачка назад.
— Мисля, че не е точно така. Сигурно и друг път си го правил — изръмжа Барди, окончателно овладял пристъпите на смях. Кралската личност в него отново доминираше. — Спомняш ли си за пръчките на голо, след които дни наред не можеше да си седнеш на задника? Бяха заради подкупите, които вземаше. Изглежда, че е време отново да опресня паметта ти.