С всяка изминала минута корабът се отдалечаваше от пристанището и хората по кея се превръщаха в едва забележими цветни петънца. През дъските на палубата се усещаха равномерните вибрации от работата на парната машина. Кралят помаха с ръка за последен път, обърна се рязко и решително закрачи към каютата за управление, която се издигаше над горната палуба. Изкачи страничната стълбичка, която водеше към капитанския мостик, който я опасваше, отвори вратата и влезе в обширната й, тристранно остъклена вътрешност. Оказа се в компанията на сериозния и строен капитан Колбер, атлетичния адмирал Нелси и помощник-капитана, дребен и чевръст мъж на име Пинорет. Мъжете се изпънаха и стегнато му отдадоха чест.
— Най-сетне потеглихме — установи без настроение кралят.
— Тъй вярно, Ваше Величество — отвърнаха тримата в хор.
— Свободно — нареди Барди. — Всичко ли е наред?
— Да — потвърди адмирал Нелси, след като се вгледа в системата от огледала за обратно виждане, предложена като нововъведение към корабното дело от самия крал. — Вятърът е попътен, времето е чудесно, флотилията строго спазва курса на флагманския кораб. Скоро ни предстоят няколко опасни участъка, преди излизането ни от залива в открито море, но капитан Колбер отлично познава морската си професия. Докато стигне до сегашния си чин той е преминал през всички възможни корабни служби, като е започнал кариерата си от обикновен моряк.
— Подводните скали след изхода на залива са много коварни — отбеляза капитанът, стиснал уверено кормилото. — Но мисля, че няма да имаме проблеми, познавам всяка педя от тази опасна зона. Едва след като излезем от нея ще предам управлението на първия кормчия. Да си призная, в такива опасни моменти вярвам най-много на себе си.
— Харесва ми чувството ти за отговорност — отбеляза Барди. — Знаеш, че не желая неприятности от самото начало на експедицията.
В този момент през вратата на каютата за управление се промъкна невзрачната фигура на магьосника.
— Какво търсиш тук? — попита го кралят.
— Защо, нямам ли право? — отвърна обидено Горо.
— Само ще пречиш на капитана, който е зает с извънредно важна задача. Излизането от залива е свързано с повишено внимание, а ти ще го разсейваш с непрекъснатите си приказки.
— Така ли посрещаш приятеля си, главният виновник за това необмислено начинание? Да не говорим за дивидентите, които вложих навремето при създаването на фонд «Ландирия» в Холивуд, а те косвено допринесоха за него, освен това…
— За какво си се домъкнал? — прекъсна излиянията му Барди.
— Искам да ти покажа нещо. Предлагам да излезем навън.
Кралят го последва с неохота и двамата се измъкнаха на мостика.
— Погледни нагоре — посочи Горо към долната рея на централната мачта. — Виждаш ли?
— Какво има за гледане?
— Не забелязваш ли нещо особено?
— Какво точно? Върху нея като че ли е кацнала някаква птица.
— Не някаква, а гарван.
— И какво от това?
— Според мен е лошо предзнаменование. И въобще един гарван, ако изобщо е такъв, а не нещо друго, скрито под външността му, няма какво да прави на кораб, който почти се намира в открито море. Не е морска птица.
Барди се замисли за миг и отвърна:
— Винаги си бил по предразсъдъците. Ами ако ни донесе късмет? Не мислиш ли, че напречната мачта евентуално му е харесала. Предполагам, че докато корабът е стоял в пристанището, птицата е решила да си направи гнездо на нея. А с отплуването си, ние сме разрушили гарванските му мечти за семейно щастие.