В късния следобед на тридесет и третият ден от началото на експедицията, дежурният моряк, който наблюдаваше хоризонта от височината на площадката, прикрепена към главната мачта се развика: «Земя, земя!» Последва оръдеен изстрел. Вълнението, предизвикано от голямата новина, бързо се разпростря по целия кораб. Част от моряците радостно изскочиха на палубата и впериха погледи в черната линия, която се забелязваше в далечината. Барди и Рок също излязоха навън и се изкачиха в каютата за управление, където завариха адмирал Нелси, първият кормчия, капитан Колбер и Пинорет. След обстойно разглеждане с биноклите на бреговата ивица, тя се оказа част от широк залив. Дългоочакваният ден най-сетне беше настъпил.
— Разгъни корабите във ветрилообразна форма — нареди бодро кралят на адмирал Нелси. — Нека да спазват минимална дистанция и непрекъснато да измерват дълбочината. Знаеш, че киловете им газят около шест метра, не искам никой от тях да заседне в плитчина. Ще хвърлим котва възможно най-близко до брега и ще отложим дебаркирането за следващия ден.
— Слушам, Ваше Величество! — каза адмиралът и тръгна да изпълни заповедта. На излизане от каютата едва се размина с Горо, който влезе с уплашена физиономия.
— Гарванът! — почти извика той. — Отново е кацнал върху една от реите.
— Уверен ли си, че е същият? Може да е някой местен.
— Местните сигурно не изглеждат така и едва ли ги има — отвърна магьосникът. — Намираме се в субтропична зона.
— Не ми разваляй настроението — тросна се Барди и ядосано излезе навън. Замижа от силната светлина и след като зрението му се адаптира, забеляза птицата. Извади пистолета си, но преди да успее да стреля, тя литна.
— Виждаш ли, пак се е домъкнал — настоя магьосникът зад гърба му. — Вече съм сигурен, че е Наблюдател. Слухти и дебне наоколо.
— Забранявам ти да ме занимаваш с глупости — каза Барди. — Сега съвсем не ми е до някаква тъпа птица.
— Лошо предзнаменование — промърмори упорито магьосникът, но побърза да се изниже надолу по стълбата.
Гургилът Кико, който се рееше невидим във висините над кораба, се усмихна с беззъбата си уста и изчезна във собственото си измерение. Той сигурно знаеше дали това е гарван и какво прави на кораба, но едва ли бе имал намерението да се материализира, за да го изясни на Барди. Интуитивната същност на всеки гургил би могла да се оприличи с тази на шахматист, който предвижда възможните крайни печеливши ходове, дори и да провежда партията чрез жертви на други фигури. В случая победата в голямата игра, с която неволно се бе заел, беше окончателното подобряване на съдбите на краля, Дзог и Горо. Лангедонът, който бе прикрепил към Рок Свенсон нямаше друга алтернатива, освен да прави същото. Но задачите, с които гургилите се бяха заели, изискваха техните протежета да преминат през много премеждия.
6
Крал Барди бе разбуден от първите слънчеви лъчи, които огряха лицето му през илюминатора до леглото. Той скочи от него, привърши набързо с тоалета си и изхвръкна от разкошно обзаведената каюта. Навън вече го очакваха Рок Свенсон и адмирал Нелси, които може би не бяха мигнали през изминалата нощ. Той се приближи до тях и ги поздрави. Забелязал появата му, дежурният наблюдател се наведе над площадката, окачена на главната мачта и ловко като маймуна се спусна по въжената й стълба, която водеше към палубата.
— Ваше Величество, разрешете да доложа, през нощта нямаше никакви произшествия! — рапортува той на един дъх.