Крал Барди също би трябвало да е доволен, но не беше така. Отдавна му липсваше тръпката от битките, които бе водил, а ситото ежедневие не предлагаше нищо ново. Ромтите продължаваха да плащат годишният си данък от петстотин хиляди крини жито, които сигурно получаваха от васалната им Джипта, ниските южни плодородни равнини на Обединеното Кралство също произвеждаха не по-малко количество. Складовете пращяха от зърно, за което липсваше пазар за експорт, но при всички случаи беше по-добре да го има, отколкото да го няма. Засега единствените неприятности на Барди Първи бяха свързани с «учените», които работеха в Централния Университет, основан от него. Той им бе предоставил преносимия си компютър, беше ги научил да работят с него и им бе предал по-голямата част от компактдисковете с научна и техническа информация, закупени в света на Холивуд. Вече десетина години, те се занимаваха с извличане на всякакъв вид данни, които се превеждаха на ландирски език и после се отпечатваха, за да се превърнат в дебели подвързани томове, които запълваха рафтовете на университетската библиотека. За цялото изминало време никой от така наречените учени не си бе напрегнал мозъка, за да измисли нещо полезно и с практическа полза, поради отдавна установеното мнение, че всичко, което съществува вече е изобретено и се намира или в компютъра, или в донесената колекция от компактдискове, ако досега не е било напечатано. Но информацията, която подлежеше на обработка бе огромна, а последните дълготрайни батерии за компютъра бяха на привършване и ако не се създадяха акумулаторни устройства, приложими за него, той скоро щеше да стане безполезен. Единствено главните майстори от корабостроителниците и машиностроителните предприятия показваха зачатъци на изобретателност, като изнамираха прости механизми или приспособления, които ги улесняваха в работата им. Студентите в университета и учениците в училищата зубреха математика, физика и химия, която от своя страна бе назубрена от техните преподаватели и все още не се бе появил някой млад гений, който да осмисли предложеното му наготово и да изобрети нещо различно и усъвършенствано, но приложимо за условията в Обединеното Кралство.
Напоследък обхванатият от апатия владетел беше зает единствено с мисълта как по-бързо да се махне от кралството си, за да осъществи идеята, предложена преди години от магьосника Горо, неговият стар съратник и може би приятел, а тя беше завоюването на Америка от неговия свят. Барди искаше да осъществи това начинание с по-модерни кораби от тези на Христофор Колумб от света на Холивуд, но това зависеше от изработването на първата парна машина, което бе свързано с хиляди други подробности като усъвършенстване на точност на стругове, бормашини и фрези. След нея щеше да последва направата на електрически динамомашини и двигатели, които щяха да подменят задвижването на машините и механизмите във фабриките, което засега се осъществяваше със силата на водата и вятъра. В неопределеното бъдеще се намираше производството на бензинови, дизелови и реактивни двигатели, както и изготвянето на водни и парни турбини, предназначени за електрически централи, но всичко това зависеше от намирането на необходимите суровини, предназначени за изработването на необходимата технологична екипировка. Производството на атомна енергия засега изглеждаше като твърде далечна мечта.
Кралят беше навършил четиридесет години и според него, това бе най-подходящата възраст, за да се впусне в ново, невероятно приключение. Жена му Хелга се беше противопоставила на такова опасно според нея начинание, но той бе убеден, че почти беше съумял да я убеди във важността на замисъла си. За него тя бе най-добрата жена на света, познаваше неотстъпчивият му характер и не й оставаше друга възможност, освен да се примири с идеята му, ако вече не го бе направила. Децата сигурно щяха да му липсват, но в крайна сметка, той не възнамеряваше да проточи изпълнението на намерението си за повече от половин година, а според него това не беше кой знае какъв дълъг период за един човешки живот.