Стиснали в ръце и лапи дървени мечове, децата вдигаха врява и взаимно се преследваха, като нанасяха и парираха «страшни удари» в «отчаян» ръкопашен бой. И дракончето, и синът му бяха почти еднакви на ръст, бяха на еднакви години и имаха един и същ начин на мислене. В училище седяха на един чин, в чиято седалка имаше дупка за опашката на Дорго. Сега битката им ставаше все по-ожесточена, двамата приятели надаваха силни крясъци и се въртяха из кабинета, без явен превес на силите.
Крал Барди се усмихна и взе от писалището новата си корона, която този път бе изработена по мярка, тъй като старата, наследство от Рогонал, винаги се изхлузваше под челото му. Той я положи я на главата си, повдигна бронзовото огледало, за да види дали му стои добре, след това заобиколи разгорещените млади войни и излезе от кабинета си.
1
Пътят на краля от до тронната зала минаваше през верига от заплетени коридори, типични за архитектурата на двореца. Стражите, застанали по ъглите, бяха въоръжени с традиционни алебарди и мечове, и стегнато отдаваха чест, когато минаваше покрай тях. Самият той бе въоръжен с два пистолета с пълнители от по четиринадесет патрона, които се криеха в кобурите окачени под мишниците му — под задължителната за днешното заседание пурпурна кралска мантия, извезана със златни ширити. Под нея, встрани от широкия му колан, се подаваше и разкошно украсената със скъпоценни камъни дръжка на майсторски изработен меч, наследство от покойния крал на Сандирия Диотемий, погубен на времето с цялото си семейство от кръвожадните витанги.
След един от завоите по пътя към залата, Барди дочу характерен звук, който периодично се разнасяше откъм страничния коридор пред него. Източникът му единствено можеше да принадлежи на стария задник на Горо, главен кралски съветник и засега единствен официален магьосник на Обединеното Кралство, който напоследък се бе пристрастил към ядене на боб, едно от растенията, донесени от Америка при предишният им престой в света на Холивуд. Дъртият скъперник напоследък като че ли се очовечаваше, но отскоро бе обхванат от манията за вегетариански диети, които по негово мнение щели да удължат живота му. Яденето на огромни количества чесън и лук също допринасяха за разнасянето на специфичния, периодичен шум при придвижването му, но стражите или бяха свикнали с него, или се правеха, че не му обръщат внимание. Все пак Горо беше важна личност. Въпреки възрастта си, магьосникът бе успял да съхрани своя ум и все още добре се справяше със заемания от него пост.
Барди не се бе излъгал в предположенията си. След няколко метра физиономията стареца, подобна на спечена ябълка с дълъг нос, лъсна встрани от него и Горо както винаги, вместо да поздрави, започна да се оплаква:
— Кой идиот ме накара да се завърна от Холивуд в този скапан свят на този още по-скапан остров. Артритът ми така се е възпалил, че не мога да си стисна ръцете. Тук накъдето да се обърнеш, срещаш само влага и мухъл.
— Изглежда че идиотът съм аз — отвърна му кралят. — Спомняш ли си как те измъкнах от появилите се тонове фекалии, когато направи магията за повече клиенти? За малко да се удавиш в тях и сега останките ти щяха да се намират в луксозно холивудско гробище. Интересно, каква ли епитафия щяхме да поставим на надгробния ти камък?
— Остави изпражненията на мира, те се появиха по магически път и по също такъв изчезнаха. Но там климатът поне беше сух и топъл — промърмори старецът.
— Успокой се, сигурно скоро ще имаш възможността да си го припомниш.
— Нима още не си се отказал да осъществиш идеята ми? Кой дявол ме накара тогава да си отваря устата!
— Тукашната Америка трябва да бъде завладяна. Континентът е източник на огромни ресурси, които ще подобрят икономиката ни — отбеляза мъдро кралят.
— Конквистадорите от другия свят са търсели само злато.
— Ние ще търсим полезни изкопаеми, природен газ и петрол. Дано геологията на този паралелен свят да е подобна на тази от другия. Но и златото няма да бъде излишно.
— Мислиш ли, че ще е лесно? — попита Горо.
— Най-сетне разумен въпрос. Да ти призная, не знам. Не е задължително да открием империи на ацтеки и инки, ще ни бъде много по-удобно, ако се срещнем само с диви племена.
— Тръгвай нататък без мен — рече магьосникът. — Аз съм стар за такива премеждия.
— И все още така страхлив — допълни Барди. — Впрочем винаги си бил такъв.