Кралят неволно се намръщи от поредният характерен звук, издаден от Горо, който не излезе от устата му, затова ускори хода си.
— Какво мога да направя? — каза виновно магьосникът. — Физиология.
— Яж по-малко боб, явно дъртите ти черва не са в ред. Наблягай на картофи.
— Не ги обичам — възрази Горо и се намръщи.
— В залата ще стоиш възможно по-далече от мен — нареди кралят.
— Добре де, нали знаеш, че винаги става на твоята — отвърна магьосникът и поправи синята си мантия, обсипана с извезани жълти звезди. Бе взел идеята за нея от предпочитания от него детски сериен телевизионен филм за вълшебници, гледан от него в Холивуд.
Стражите пред тях отдадоха чест и се спуснаха да отворят тежките дървени врати. Барди намести короната си, придаде си подходящото за целта изражение и влезе във вътрешността на залата с необходимата тържественост. Отдавна беше установил, че суетата никога не му е била съвсем чужда, въпреки че непрекъснато се стараеше да се отърве от нея. И това му се удаваше, особено когато се появяваше пред публика. Сигурно се дължеше на навиците, останали от бившата му кариера на филмов артист в Холивуд. След като направи няколко крачки, той бе посрещнат от Рок Свенсон — приятелят, когото очакваше, някогашният командир на специалната част за борба с тероризма, сега областен управител на Ландирия. Огромният мъж се спусна към него и едва не му счупи кокалите в здравата си прегръдка.
— Нарушаваш дворцовия етикет — отбеляза кралят не без чувство на радост.
— Не е за първи път — отвърна гигантът. — Току-що пристигнах с Лина и децата, сега те се намират в покоите на братовчедка й, кралица Хелга, тоест при собствената ти жена — подсмихна русокосия гигант.
— Все забравям, че сме нещо като роднини — отвърна Барди на усмивката му и се отправи към трона си. — Предполагам, че би трябвало да седнеш от дясната ми страна. Както знаеш креслото ти трябва да бъде по-ниско, за да не стърчиш над мен, в противен случай ще направиш лошо впечатление на местната публика.
— Благодаря за предоставената чест, Ваше Величество — ухили се Рок на свой ред. — Не ме поглеждай с укор, след малко ще стана сериозен.
Кралят пое жезъла, подаден с поклон от сенешала Горголан и се настани на трона.
Дворцовата етикеция продължи по реда си. Рок Свенсон седна на по-ниското кресло отдясно, креслата от лявата страна на трона се заеха от васалният крал на малката Тримония — Мофадей, доста грохнал и безполезен стар човек, и от областния управител на Кирикия Ламон — грубоватият снажен и честен аристократ от Ландирия, който на времето бе назначен на този пост поради показаната в миналото храброст в сраженията срещу дивите хора и черните рицари. След като управителното тяло на Обединеното Кралство на остров Ере бе събрано, срещуположните врати на залата се отвориха и пропуснаха останалите високопоставени личности, пряко участващи в делата на държавата. Първият ред от столове се зае от бившите стотници Дого, Бино и Заган, вече стигнали до чин генерали, адмирал Нелси, който бе разгромил ромтите в редица морски битки, сенешалите на замъците в Сандирия, Ландирия, Кирикия и Тримония, главният кралски съветник Горо и няколко изтъкнати благородника от трите области и васалното кралство. Следващите два реда се заеха от началниците на корабостроителниците и отговарящият за тях Отикер, управителите на фабриките, главният ковчежник Синграм, ръководителят на трите дъскорезници в планините на Сандирия, ректорът на Централния Университет Кардигал и няколко декана на катедри. Самият Университет бе гордостта на Обединеното Кралство. Беше най-внушителната сграда в столицата Славна Победа, издигната от тухли и армиран бетон, която се намираше се на около километър от кралския дворец.
Пристигналите шумно се поздравяваха един друг и разменяха кратки реплики. Крал Барди тропна с жезъла си по подиума на трона и въдвори тишина. Съветът бе открит.
— Знаете за какво сме се събрали — започна той. — Пролетта настъпи, трябва да обсъдим проблемите по завоевателната експедиция, която е планирана за началото на лятото. Има думата главният отговорник на корабостроителниците във Викра, Детра и Омала.
Отикер стана от мястото си и пребледня.
— Работите не вървят добре — рече той със слаб глас. — Доставките на материали не са редовни. Талпите от червено дърво не пристигат от Афика, дъските от дъскорезниците не се доставят навреме, фабриката в Гант не подава планираните количества нитове, клинове и гвоздеи, никой не знае кога ще пристигнат парните машини, за да започне монтажа им…