— Складът за метали е почти празен — прекъсна го управителят на фабриката в Гант. Най-вече липсват количества от кована ламарина.
— Нямаме достатъчно кокс — подскочи отговорникът на леярните, които надзираваше и в които се намираха двайсетина вагрянки за топене на метал.
— Отдавна не сме имали доставки на антрацитни въглища от Брита — оправда се отговорникът на коксуващите пещи.
— Дървосекачите не работят както трябва — пропищя ръководителят на дъскорезниците.
Крал Барди мълчеше с ледена физиономия.
— Корпусите на дванайсетте кораби в сухите докове на корабостроителниците са почти готови. Мачтите са издигнати, пристигнаха и платната за тях, произведени в Ромта — поднесе накрая Отикер донякъде добра вест.
— Както разбирам, всичките нередности тръгват от мините в Брита, дъскорезниците в планините и липсата на доставки на талпи и дъски от червено дърво. Така ли е, Горголан? — обърна се Барди към сенешала.
— Съвсем правилно, Ваше Величество.
— И какво смятате да правим? Да стоим и да се гледаме умно ли? — появиха се застрашителни нотки в гласа на краля.
Настъпи общо мълчание. Всички бяха замръзнали с леко наведени глави, само Рок Свенсон леко се подсмихваше, въпреки усилията му да остане сериозен.
— Дого! — изрева кралят. — Подбери петдесетина войника, намери им здрави тояги и отивайте при дървосекачите. Лично ще провериш защо не върви работата в дъскорезниците. Ако е нужно, войниците да помагат на персонала им и ако е наложително, нека да ги удрят с тояги по мързеливите задници. Бино, натовари същото количество войници на първия кораб и заминавай за Брита, за да осъществиш контрол над каменовъглените мини. Действията ти няма да бъдат по-различни от тези на Дого, след две седмици ще ми докладваш за извършеното. Отикер, сядай на мястото си! Горголан!
— Да, Ваше Величество.
— Какво можем да направим, за да ускорим доставките на талпи от червено дърво?
— Нищо — смънка дебелият мъж и се почеса смутено по брадичката. — Търговците от Джипта би трябвало отдавна да ги доставят, самите те имат сметка по-бързо да си приберат парите.
— Тогава защо ги няма?
— Носят се слухове за вълнения по северните брегове на Афика. Катагена имала намерения да се освободи от зависимостта си от Ромта, а войната винаги пречи на търговията.
— Да изпратим ли военната ни флота към Средно Море?
— Ще ни излезе много скъпо — отбеляза главният ковчежник Синграм. — Защо да не докараме дървен материал от Брита? И там растат дървета със здрава дървесина. А и нашите сигурно стават.
— Червеното дърво е от най-твърдите и не гние — възрази ръководителят на дъскорезниците.
— Но е алтернатива — тросна му се Синграм.
— Ще трябва да изчакаме още две три седмици и тогава ще решим — изпъшка ядосано Барди. — Докъде стигна работата с производството на двете дузини парни машини?
— Нужните метали са налице, корпусите им са отлети и обработени. Детайлите за първите три машини са подготвени и те ще бъдат готови до края на седмицата, после веднага ще се монтират в най-важните производствени предприятия — рапортува отговорникът на фабриките за машини Ротевир, който бе подскочил с готовност от мястото си. — Те ще осигурят бързото производство на всички останали детайли.
— Най-сетне добра новина — каза кралят. — Доколкото зная, оръдията отдавна са отлети. Имаме ли достатъчно гюллета и барут?
— Адмиралтейството винаги се грижи всичко да му бъде наред — заяви важно адмирал Нелси. — Освен това сме се запасили с нужното количество мортири и мускети.
— Браво, адмирал! — позволи си Барди да го похвали, защото този човек наистина умееше да въдворява желязна дисциплина и организация. — Как вървят работите с практическите изследвания в лабораториите на университета? Чакам приложни методи за производство на пластмаси и изкуствен каучук.
— Ами вървят някак си — смънка ректорът Кардигал. — Тук присъства и деканът на химическия факултет Гинос, той може да обясни по-добре — измъкна се от неприятното положение най-начетеният учен от кралството.
— Не ни достигат химикали и реактиви, работата върви много бавно — надигна се бледният мъж с тясно лице и очи, зачервени от денонощна работа.
— Нали вие самите трябваше да ги произведете? — попита Барди.
— Така е, но работата върви тежко. Липсват и някои от суровините за тяхното производство — отвърна деканът.
— Получаването на тези материали е извънредно нужно. Те ще се употребят за уплътнения на капачки за буркани, предназначени за консервиране на плодове, зеленчуци и храни. Не можем да си позволим да тръгнем само със сушени или осолени продукти или бъчви с ябълки. В другия свят някога са се запасявали с живи костенурки и както е тръгнало, току виж и на нас се наложило да направим същото, само че преди това трябва да ги наловим по бреговете на Афика, а това ще отнеме много време. Как напредва работата със синтезирането на витамин С? — обърна се Барди към Лотарес, един от колегите му по катедра.