Все пак това не беше основание да се подиграва с нея в присъствието на чужди хора, и то пред Гай и съпругата му.
Ролф знаеше, че не може да заповядва на телесните си реакции, но е господар на думите си. Нямаше извинение за безсрамното му държание. Бледото лице на Алис и треперещите й устни му дадоха достатъчно ясно да разбере, че е чула тихо произнесените думи и е била дълбоко засегната. Толкова по-учудващо беше поведението на Гай, който не изглеждаше особено впечатлен от дързостта на господаря си. Или прелестите на Сейдри го бяха оставили студен, или притежаваше завидно самообладание и сила на волята. На негово място Ролф щеше да се превърне в убиец. Разбира се, трябваше да се има предвид, че Гай уважаваше дълбоко своя господар; може би именно това му даваше сила да запази самообладание.
Ролф съжаляваше, че й е заповядал да дойде при него, но беше безкрайно разочарован, когато тя не се появи.
Вероятно в този момент беше в обятията на съпруга си… Но след секунди чу стъпките й.
Той се обърна рязко към вратата и се вслуша напрегнато в леките й крачки. Тя застана на прага, прекрасна и дръзка, както винаги, стиснала пълните си устни. Теменуженосините очи бяха пълни със светли искрици.
— Както виждам, треската още не ви е отнесла, милорд — поздрави иронично тя. — Значи мога спокойно да си отида.
Ролф се усмихна, докуцука до леглото и седна.
— Трябва да прегледаш крака ми.
Тя се подчини с неохота. Ролф беше само по риза, която стигаше до средата на бедрата му. Без да се колебае, Сейдри вдигна ризата и откри бедрото му. Явно беше съвсем добре, защото още при първото й докосване членът му щръкна величествено.
— Това е комедия! — извика възмутено тя и се отдръпна.
— Не съм виновен, че упражняваш толкова силно въздействие върху мен.
— Отказвам да мамя съпруга си.
В гърдите му пламна гняв.
— Ти да не мислиш, че ти заповядах да дойдеш, за да изневериш на съпруга си? Да не мислиш, че искам да сложа рога на най-верния си спътник?
Тя се сви под ледения му поглед.
— Не само го мисля, милорд, знам го.
Той я сграбчи за китката и я хвърли на леглото. За да не докосне ранения му крак, тя не посмя да окаже съпротива.
— Ти си много самонадеяна, Сейдри — изскърца със зъби той.
— А вие сте чудовище!
— Аз няма да сложа рога на най-добрия си рицар.
— Тогава ме пуснете да си ида.
Той я хвана с другата ръка под брадичката и я принуди да го погледне в очите.
— Каква е тази внезапна промяна? Обичаш ли го?
— Какво? — Напълно объркана, тя се опита да се изтръгне от желязната му хватка. Напразно.
— След толкова кратко време? — попита рязко той. — Само след няколко нощни прегръдки си решила да му останеш вярна? Чакам отговора ти!
Тя мълчеше упорито. Но очите й бяха пълни със сълзи.
— Толкова ли щастлива те прави той, Сейдри? — изръмжа раздразнено Ролф.
— Това изобщо не ви засяга — процеди през зъби тя.
— Отговори!
— Да! — изкрещя тя и сълзите потекоха по бузите й. Никога нямаше да му каже истината — а тя беше, че съпругът й не я намираше привлекателна и предпочиташе да се забавлява с Лети и Бет. Никога нямаше да му разкрие тайната си.
— Няма да ти причиня болка, няма да те докосна, няма да те насиля — затова изтрий сълзите си и стани — заповяда рязко той и я блъсна. Сейдри политна и едва не се строполи на пода.
— Върви си! — заповяда с тих глас той. — Размислих. Вече не се нуждая от теб.
Сейдри изтри сълзите си и изпъна рамене. Не можеше да се откъсне от злия му поглед.
— Върви при съпруга си — изфуча той. — Върви и го приласкай. И повече не ми се мяркай пред очите.
Тя стоеше като парализирана, не бе способна да се помръдне.
— Какво чакаш? Или пак ще си играеш на изкусителка? Да не мислиш, че ме впечатляваш кой знае колко с тази медноцветна коса и с красотата си… и с това треперене? Онова, което ми предлагаш, съм го имал хиляди пъти. Ти си само жена, и въздействаш върху мен точно колкото другите жени.
Жестоките думи я улучиха като удар в лицето. Замаяна, тя се обърна към вратата.
— Кажи на Алис да дойде при мен — извика подире й той. — Кажи й, че ми трябва веднага.
Сейдри изхвърча навън.
44
След седмица Ролф и Гай потеглиха към имението Дъмстънбъроу, за да огледат земите. Кракът на Ролф беше излекуван, раната беше напълно зараснала, само се чувстваше малко скован и се надяваше, че дългата езда ще освежи мускулите му. Водеше със себе си дузина мъже, за да бъде подготвен за възможни нападения от страна на шотландците. Остави Елфгар под заповедите на Белтен и знаеше, че верните му хора щяха да го пазят като своя земя. След ден и половина път малкият отряд стигна до селото, разположено на северната граница. Завършиха огледа още същата вечер.