— Пуснете ме да изляза! — изпищя пронизително тя. — Пуснете ме навън!
Отчаяна, тя издра пръстите си до кръв. Успя да се изкачи малко, но загуби равновесие и безпомощно се свлече на пода.
Нещо топло и мъхесто докосна стъпалото й.
Сейдри изпищя дрезгаво, захърка от недостиг на въздух и започна да скача към стената като диво животно. Ноктите й се изпочупиха, по ръцете й потече кръв, но тя не обърна внимание на раните, а удвои усилията си. Отново и отново търсеше път към свободата и извади на бял свят свръхчовешки сили — силите на една луда.
45
Още на зазоряване Ролф изпита отново странното безпокойство, появило се предишната вечер. Днес това безпокойство се превърна в ясно предчувствие за беда. Той се събуди с усещането за непосредствено предстояща опасност. Имаше чувството, че всеки момент малкият му отряд е заплашен от вражеско нападение. Не можа да се удържи и повика Гай.
— Събуди хората, тръгваме веднага към Елфгар! — заповяда той и Гай се втурна да събере отряда.
Чувството, че трябва да бърза, се засилваше. Ролф непрестанно подканяше хората си да препускат по-бързо и пришпорваше коня си. Погледът му непрекъснато се стрелкаше вляво и вдясно, забелязваше всичко необичайно, реагираше на всеки подозрителен шум. Заплахата беше съвсем реална, той беше убеден в това. Когато отрядът най-после устрои нощния си лагер, дълго след смрачаване, не беше станало нищо, което да оправдае вътрешното му безпокойство. Ролф прекара нощта под едно тънко одеяло, без да затвори очи. Чувството за беда не го напускаше.
Рицарите стигнаха в Елфгар малко преди обяд на следващия ден. Ролф вече се опасяваше, че замъкът е бил нападнат от неприятеля и е сравнен със земята. При вида на новата кула и селото, които мирно дремеха под обедното слънце, той изпита облекчение, но лошото предчувствие, което стягаше сърцето му, не го напусна. Алис, добродетелната послушна съпруга, го поздрави в двора на замъка и съобщи, че е наредила да му приготвят банята. Ролф кимна и я освободи с нетърпеливо движение. После се обърна към Белтен, който чакаше наблизо с мрачно изражение.
— Какво се е случило, докато ме нямаше? Говори!
— Не е станало нищо особено. — Белтен се поколеба. — Само дето в стаята на лейди Сейдри беше намерено тайно послание.
Гай изпъна рамене и се приближи.
— Какво послание? — попита той.
— От брат й — отговори Белтен.
В гърдите на Ролф се надигна гняв.
— Тази жена никога няма да се вразуми — изръмжа той. — Доведете я при мен, донесете и посланието. — Значи Сейдри отново беше извършила предателство.
— Доведете пленницата от затвора — заповяда Белтен на стражите.
Ролф се обърна като ужилен.
— Ти си заповядал да я хвърлят в дупката?
— Вашата съпруга настоя, че само така можем да възпрепятстваме опит за бягство — обясни Белтен и погледна господаря си в очите. — Отначало се поколебах, но после сметнах, че е по-добре да ви представя затворница вместо съобщение за избягала предателка.
Ролф махна нетърпеливо с ръка и се втурна като луд надолу по хълма. Гневът му бе отстъпил място на дълбока тревога. Гай мрачно крачеше след него, Белтен го следваше по петите. Ролф премина моста и веднага щом видя старата господарска къща и подземието зад нея, изкрещя на пазача да вдигне тежката каменна плоча. Войникът дръпна желязното резе и отмести падащата врата. Без да се колебае, Ролф скочи в черната дупка.
Посрещна го пълен мрак. Той примигна и почака очите му да свикнат с тъмнината.
— Сейдри? Сейдри?
Никакъв звук, никакъв признак, че в тази черна, влажна дупка беше затворен човек. В първия момент Ролф повярва, че тя е избягала. След това чу тихо пъшкане, обърна се и забеляза очертанията на свита на кълбо фигура.
— Сейдри!
Той се хвърли към нея, но бе посрещнат с дрезгав животински вик. Коленичи пред нея, но тя го нападна като разярена тигрица. Пръстите й се вдигнаха да издерат лицето му, но паднаха безсилно. Ролф вдигна на ръце изнемощялото й тяло. Тя беше ужасно мръсна, цялата в кал и изпражнения, и вонеше непоносимо. За момент остана неподвижна в прегръдката му, после се замята безпомощно и отново се опита да го одере.
— Аз съм, Ролф. Престани да се браниш — прошепна той и изкрещя да му спуснат стълбата.
Сейдри не престанала го удря с безсилните си ръце. Дъхът й излизаше на мъчителни тласъци и беше заплашително слаб. Стомахът на Ролф се сви на топка.