Алис избяга. Ролф се разтрепери. Опитвайки се да се овладее, той поглади косата на Сейдри, която спокойно лежеше на гърдите му. Смразена от безумен страх и цялата в мръсотия като нещастно захвърлено животинче. Той се отдели внимателно от нея. Копнееше да чуе гласа й, искаше да се увери, че умът й се е върнал. Сейдри изхленчи и отново се вкопчи в него. Той я целуна по брадичката, нежно помилва с палец бузите й и усети как тя се отпусна. Едва тогава вдигна лицето й, за да я погледне в очите.
В тях имаше безгранична мъка, душевно мъчение, което беше много по-страшно от физическите болки. Но в очите й имаше и благодарност, искрица доверие и безкрайна безпомощност. Ролф не забелязваше мръсотията, не усещаше вонята. Сведе глава и устата му докосна нейната.
Устните й бяха меки и не оказаха съпротива. Ролф бе разтърсен от нежност и отчаяние, обич и бащински инстинкт за закрила. Устата му притисна нежно устните й, езикът му ги помилва и се отдръпна. След малко обаче се осмели да раздели устните й и се плъзна по зъбите.
Желанието го връхлетя така внезапно, че бе готов да се пръсне.
Опиянен от неутолимото желание да се потопи дълбоко в нея, да я утеши и сам да намери утеха, да се убеди, че тя все още е Сейдри… неговата Сейдри, той се отдели от нея и стана. Този път тя не се възпротиви, само погледът й го помоли да остане. Тя се отпусна на възглавниците и Ролф установи облекчено, че дишането й се беше нормализирало.
Той отиде до вратата и извика на слугините да донесат гореща вода и вана. Не смееше да се доближи до нея, бореше се да запази самообладание, боеше се от напиращото в слабините му желание. Усети погледа й и се обърна. В големите, устремени към него, теменужени очи се четеше страх, смесен с доверие. Пръстите й стискаха конвулсивно меката завивка.
— Няма да те оставя сама, не се тревожи — прошепна дрезгаво той. Пръстите й се отпуснаха, погледът се проясни. Ролф пристъпи към леглото. — По-добре ли се чувстваш, Сейдри? — Тя не отговори. — Кажи ми нещо. Моля те.
Тя извърна глава настрана.
— Толкова ме беше страх…
Ръката му помилва косата й.
— Знам.
Сухо хълцане се изтръгна от гърлото й.
— Молих се — прошепна тя. — Молих се да дойдеш.
Ролф я прегърна нежно.
— И аз дойдох. Дойдох, но не навреме, и безкрайно съжалявам затова. — Тя се притисна към него. В този миг на вратата се почука.
Три слугини внесоха ведро с гореща вода, напълниха дървената вана и излязоха. Ролф седна до Сейдри и й помогна да се изправи. Трябваше да я съблече. Когато откопча колана й, тя не се възпротиви.
— След банята ще се почувстваш още по-добре — обеща й той.
После я изправи на крака. Тя беше толкова слаба, че едва се задържа и трябваше да се опре на раменете му. Той свали мръсната рокля, после и ризата. Избягваше да гледа голото й тяло, тясната талия, пълните гърди, закръглените хълбоци, женствеността й. Отнесе я до ваната и я положи внимателно във водата. Сейдри въздъхна и затвори очи.
Ролф коленичи до нея. Тя се облегна назад, потопи се цялата във водата и бавно се изправи. След това се обърна към него и го погледна в очите.
Водата не скриваше напълно съвършено оформените й гърди и Ролф видя как зърната й щръкнаха. Той усети, че ей сега ще загуби самообладание. Болката в слабините беше непоносима и той копнееше да намери облекчение в нея. Ала погледът й все още беше тъмен и мътен. Ужасът, преживян в черното подземие, не можеше да бъде преодолян толкова бързо. В същото време очите й грееха от детско доверие. Той й подаде парче сапун и ръката му потрепери.
— Толкова съм уморена — прошепна тя и затвори очи. — Утре…
Ролф изми косата й. Дори не му хрумна да повика слугиня. После сапуниса ръцете и краката й, само там, където бяха покрити с мръсни корички. Когато вдигна изранените й ръце, тя изплака тихо. Когато я натри със сапуна, заплака, без да се противи. Ролф не посмя да докосне остатъка от тялото й. Тя му се доверяваше, но той съзнаваше, че не може да има вяра на волята си.
Той я уви в чисти кърпи и я отнесе до леглото. Положи я върху чаршафа и тя помоли с дрезгав, глас:
— Не ме оставяй сама.
— Няма да те оставя — обеща той.
— Дръж ме здраво.
Ролф се поколеба, после полегна до нея. И преди да е протегнал ръце към нея, тя се премести към него и се сгуши на гърдите му. В следващия момент беше заспала.
Ала Ролф не можа да заспи.
46
Когато Сейдри заспа спокойно и дълбоко в леглото му, свита на кълбо като дете, Ролф стана и излезе.
Прекоси с решителни крачки коридора и блъсна вратата към чардака с такава ярост, че тя се удари в стената. Алис, която си беше легнала, скочи и го погледна с разширени от ужас очи.